Мика Зайква, пред в. „Галерия“
Политическата криза ще продължава да носи негативи за икономиката ни и да спъва развитието й и през 2023 г. Това продължава вече 2 години и новата ще бъде третата. При неприемане на необходимите закони, поставени ни като условие от ЕС по Плана за възстановяване има риск да не получим втория транш от средствата по него. Добре, че поне първият дойде. От друга страна може да не ни остане време за поправки в него, с които да осигурим по-късно затваряне на въглищните тецове в Маришкия басейн, които са жизнено важни и за енергетиката и за цялата ни икономика. Има риск България от износител на електроенергия да се превърне във вносител.
Инфлацията и през 2023 г. няма да ни остави на мира, но ще забави темповете си за нарастване най-вече заради увеличаването на лихвите. Една от причините отново се крие в цените на енергията. Ще ползваме запасите от газ в Чирен, които бяха натрупани, когато инфлацията беше висока Най-обезпокояващото е започналото отново нарастване на цените на природния газ. За декември спрямо ноември, той скочи с 40 на сто. За януари „Булгаргаз“ поиска още толкова поскъпване.
Задава се не само тежка зима, но и супертрудна 2023 година. Най-големият проблем остава и липсата на перспектива за развитие на икономиката ни. Нито една реномирана световна финансова институция не прогнозира покачване на БВП на България повече от 1%.
Служебният кабинет прояви по-голям оптимизъм и в края на миналата година пресметна, че растежът ще е 1,6 на сто. Ясно е, че през 2023 г. не могат да се очакват приходи от по-голям БВП, даже има риск те да намалеят драстично. От друга страна се задава проблем и със събираемостта на ДДС. Хазната у нас се пълни именно за сметка на този косвен данък, което на практика ще доведе до голям дефицит. Проблемът е не само от схемите за източване на ДДС. Има много фирми, които са начислили данъка, но не са в състояние да го платят. През първото тримесечие на 2022 г. разликата между начислен и платен ДДС е била 300 милиона, а към края й се очакваше да достигне 1,4 млрд. лв.
През новата година ще трябва да забравим, че е възможно да имаме балансиран бюджет. Всички увеличения на доходите и другите разходи за хазната, предлагани или одобрени ще доведат неминуемо до дефицит и то немалък.
Никой досега не е направил разчет колко ще струва на фиска всички предложения за качване на пенсии, заплати и намаляване на данъците и най-важното откъде могат да дойдат тези пари. В същото време непрекъснато се наблюдава намаление на приходите в хазната от ДДС и други данъци. Явно липсващите средства ще могат да се осигурят единствено от заеми.
Предизборно обаче пак се готви наддаване и бюджетът ще бъде прекроен неузнаваемо, както стана през лятото. Никой обаче не казва откъде ще дойдат парите. От БСП искат да направят през 2023 г. две увеличения на пенсиите. Едно от 1 януари с коефициента 1,35, независимо кога е придобито правото на пенсия. Второто се предлага от 1 юли с 12%, без да се спазва швейцарското правило. Предложиха още и по 600 лв. за едно дете и 1200 за две и 1800 за третото да се свалят от данъчната основа на родителите. След тях от „Продължаваме промяната“ заявиха, че искат пенсиите да се увеличат с 20% и то от 1 януари и съответно намаляването на данъчната основа да е по-голямо – съответно 900, 1800 и 2700 лв.. От същата партия предлагат и качване на тавана на ваучерите до 25% от новата минимална работна заплата.
От „Възраждане“ също наддават и предлагат за малките и средните фирми да им свалят корпоративният данък на 5%, нищо, че получават енергийни помощи например.
ГЕРБ планира да поевтинява горивата не с 25 ст., а с цял лев, нищо, че не е ясно как ще стане това. В същото време се очаква дефицит на петрол, което съответно ще вдигне котировките му на международните пазари. Причината е въведеният таван от 60долара за руския нефт, превозван по море. За да се увеличат вътрешните постъпления в хазната, рано или късно ще се наложи да има и промени в данъчната система.
Важното е те да са комплексни, а не на парче. Преди това обаче задължително трябва да се направят сериозни анализи. Никой засега не може да прогнозира колко ще издържи още плоският данък. Според мен вече отминава времето му. Трябва да има подоходен данък, но на първо време може да бъде 3 по 15% – ДОО, корпоративен и ДДС. За реализацията на една подобна идея се иска работещ парламент и дебати, за които на родните политици все не им стига времето. Кой ли от тях обаче мисли за българите, за държавата и това, което се случва.
Единственият налог, който носи постоянни приходи в бюджета, е данъкът върху доходите на физическите лица. Сумите от него влизащи в хазната са 3 пъти по-големи, отколкото от корпоративния данък. Затова, ако не се вдигне минималната работна заплата и доходите на работещите, то приходите от подоходния данък ще замръзнат на нивото на 2022 г. и няма да има увеличение на постъпленията в бюджета.
Още една опасност идва от влиянието, упражнявано от работодателите върху депутатите и то е свързано с минималната работна заплата. Предприемачите предлагат гласуваната вече от Народното събрание сума от 850 лв. да не бъде основна, а брутна заплата, което на практика обезсмисля увеличението. Така за всеки назначен на минимална заплата 850 лв. ще бъдат таван, над който няма да има начисления за прослужено време, защото ще са включени в нея. На практика излиза, че колкотопо-голям трудов стаж имаш, толкова по-нисък ще е чистият доход, кой то ще получаваш, вместо да е обратното.
Да не забравяме, че минималната заплата се определя с постановление на Министерския съвет и служебният кабинет предложи 770 лв., което не е половината от средната, каквато е и директивата на Евросъюза. От Брюксел допускат и друг вариант за най-ниското месечно възнаграждение – 60% от медианния доход, но в България никой не го е изчислявал за последните 2 години и не иска да се захване да го направи. За 2020 г. е бил пресметнат на 1014 лв., което означава, че минималната заплата ще е 550 лв. Политиката с доходите ще е решаваща и през 2023 година ще е важна и за наетите, и за хазната, защото върху заплатите се начисляват данъците и осигуровките.
Трябва да има и нов поглед към пенсиите, защото пенсионно-осигурителната ни система е тотално разбита. В резултат 75% от хората не могат да си покриват разходите и през 2023 г. този дял ще расте. Само 3,6% от българите могат да живеят спокойно с приходите, които имат.
