Бившият премиер Иван Костов спечели дело срещу Националната агенция по приходите (НАП) за ревизионен акт, с който бившият премиер първоначално е уличен за неплатени данъци за няколко десетки хиляди лева.
Пълната данъчна ревизия на Костов е разпоредена в края на 2018 година, когато на власт е третото правителство на Бойко Борисов. Проверени са неговите доходи за петгодишен период – 2012-2017 година, но приходите и разходите са изчислени напълно произволно в ущърб на ревизирания, става ясно от решението на съда, цитирано от Медиапул.
Следва истинска сага с данъчните, която продължава през следващите пет години, за да приключи с решението на първа инстанция на Административен съд – София град.
Данъчните не са признали заем на Костов и съпругата му към фирмата на дъщеря му Мина Костова, не са взели предвид притежавани от него сума преди началото на ревизията. Голяма част от спестяванията и вложенията на бившия премиер са вкарани в графата необясними приходи, включително пари на бащата на Костов.
Крайният резултат е, че през 2019 година НАП иска от бившия премиер плащането на повече от 31 000 лева данъци и 11 000 лева лихви.
По времето на третия кабинет на Борисов имаше сериозни съмнения, че НАП се ползва като бухалка срещу неудобни фигури за ГЕРБ, ДПС и прокуратурата. Показателен бе данъчният тормоз, на който през същия период бяха подложени тогавашният председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и неговата съпруга, пище Медиапул.
През август 2019 г. Костов коментира пред бТВ: „Резултатите от тази проверка до момента са абсурдни, но подсказват възможност прокуратурата да ги използва за политически мотивирано производство. След две данъчни ревизии, които продължиха 2 – 3 години, екип на НАП стигна до абсурдното твърдение, че мои и на съпругата ми значителни парични средства не са наши, въпреки че ние сме декларирали тези средства като заеми пред Сметната палата. Те са оповестени на обществеността от медиите и никога не са предизвикали някакъв проблем“, каза тогава Костов.
Според него това ще даде възможност на прокуратурата да действа „срещу човек, за когото те са убедени, че стои зад „Демократична България“ и зад протестите срещу избирането на г-н Гешев за главен прокурор“.
Иван Костов обжалва акта на ревизорите пред НАП-София, която след близо три години решава да промени изцяло акта си.
В основата на спора е заем за близо 235 000 лева, който Костов и съпругата му дават на фирмата „Антигона“ ЕАД през 2008 година. Фирмата е еднолична собственост на дъщерята на Костов – Мина. Парите са предоставени от инвестиционния посредник „Елана трейдинг“ директно на фирмата на Мина Костова по разпореждане на бащата и майката. Парите са генерирани от продажбата на инвестиционния портфейл на Костови.
Ревизорите получават обяснителна записка относно изплатените суми, предоставен е и договора за заем от 25-ти януари 2008 година между Иван Костов и фирмата на Мина Костова. Въпреки това данъчните отказват да го признаят, въпреки факта, че парите са преведени директно от „Елана трейдинг“, т.е. за това има следа.
Едва през 2022 година НАП – София излиза с променен ревизионен акт, в който от Иван Костов се търсят неплатени данъци и лихви в размер на общо 5000 лева, а договорът за заем е признат.
Бившият премиер завежда дело срещу тази ревизия и го печели.
От съдебното решение се разбира, че данъчните не са признали и сумата от 10000 лева в брой, която е била декларирана в публичната декларация на Иван Костов за 2011 година.
„Налични са данни за съществуването на тази сума в публично достъпната декларация пред Сметната палата за 2010 година, която е представена от жалбоподателя по настоящото дело и приета от съда. Тя е подадена от лицето много преди началото на ревизията. Съответно не може да се твърди, че сумата е вписана в декларацията във връзка с нея“, пише съдът.
НАП не са събрали доказателства, че Костов е изхарчил тези пари през 2011 година, но за сметка на това за обявили, че това са приходи, за които не са платени данъци.
Признаването на тази сума води до промени във всички изводи на ревизорите за периода след 2012 година. Съдът премахва от приходите на Иван Костов и сумата от 26 000 лева, която той е доказал, че не е негова, а е част от спестяванията на баща му. В крайна сметка съдът отменя изцяло резвизионния акт на НАП и осъжда данъчните да платят на Костов сумата от 1212 лева разноски по делото.
