Петър Кичашки за в. „Галерия“
В края на годината идва естественото време за равносметка и очерк на изминалите събития от януари до декември. В първия брой на вестник „Галерия“ за 2022 г. написах, че изминалата вече 2021 г. е извадена като от тъп филм на проваления немски режисьор Уве Бол. И ако 2021-ва беше такава, то за 2022 г. можем да кажем, че заприлича на култовия спагети-уестърн „Добрият, лошият и злият“.
Просто сякаш беше значително по-лоша версия интересната 60-арска лента. Подобно на историята във филма и днес ние сякаш живеем във време на кухи и неестествени съюзи в името на конкретна крайна цел, съюзи, които се разпадат под напора на несъбираемостта на съюзените. В политиката от изминалата година видяхме съглашения, предателства и нови съглашения, последвани от нови предателства. Само големият Енио Мориконе отсъства, за да уплътни саундтрака на филма, в който живеем.
Съдържателната разлика между „Добрият, лошият и злият“ и изминаващата 2022 година е, че филмът на Серджо Леоне беше хубав. Не може да се каже съвсем същото за изминалата година. Отделно, дори и един филм да е интересен за гледане, неговият сюжет едва ли би бил приятен за живеене.
„Пришълецът“ със Сигорни Уивър е супер за гледане, ама никой от нас не би заменил топлата си постеля, за да го преследва чудовищно извънземно, което иска да те използва като нутриционна закуска. В случая с отиващата си година живяхме с предателствата и временните съюзи на спагети-уестърн, но без великолепната режисура на Серджо Леоне и без прекрасната актьорска игра на Клинт Истууд.
Общо взето нито режисьорите на процесите са на нивото на Серджо Леоне, нито актьорите могат да се доближат до Клинт Истууд. Спагети-уестърнът е факт, просто е лош спагети-уестърн, това е положението.
В първата си статия за годината написах във вестника, че правителството на „Промяната“ ще е пред угрозата да се разпадне бързо под вътрешните си центробежни сили и след няколко сериозни скандала ще бъде свалено от власт. Което пък ще даде повод на Бойко Борисов да възкликне „Стига експерименти!“. Уви, оказах се прав в оценката си. Казвам „уви“, не защото съм привърженик на ПП, далеч не. Смятам, че ПП минаха като рояк гладни скакалци през държавата и цената на тяхната управленска немощ тепърва ще бъде плащана от всички ни. Но „уви“, защото в некомпетентността си, от ПП пропиляха исторически шанс да се промени политическата атмосфера в страната. Бойко Борисов би следвало да им купи бутилка уиски и кутия бонбони защото за такъв несъстоятелен опонент може да мечтае всеки. За няколко месеца във властта „Промяната“ се скараха фактически с всичките си съюзници, опоскаха държавната софра, вдигнаха дълга, инфлацията мина през тавана, а основната им цел – да извадят Борисов от политиката – я постигнаха толкова „успешно“, че ГЕРБ спечели изборите. Провал по всички азимути.
Самата управленска конфигурация на последното редовно правителство беше куха. Мнозина предупреждавахме, че такъв тип безпринципни коалиции са обречени на неуспех. Не може да сложиш под един знаменател русофили и русофоби, космополити и националисти, анти-ГЕРБ и бивши ГЕРБ. Няма как да стане просто. То не е орел, рак и щука, то е абсурд, абсурд и пак абсурд.
Не знам кой от участниците в този формат си мислеше, че ще успеят да се балансират и задържат един за друг, но то беше очевидно, че няма как да стане. Как русофилската БСП и русофобската ДБ да са под един покрив? Как космополитите от ПП да виреят със заявената като патриотична ИТН? Как да се случи фактически? Начинът е само един – временно, и то под угрозата техният архивраг Борисов да се върне във властта. След като мина време и играчите се успокоиха, консумацията на власт взе да води до преяждане, а то до повръщане. ИТН първи се пуснаха от хорото и коалицията се разпадна. БСП след изборите се отдръпнаха толкова мощно от бившите си партньори, че дори инициираха премахването на златната кокошка на „Промяната“ – машинното гласуване. ИТН е в миманса, няма ги вече на терена. БСП е пред разпад, отстрелването на довчерашни трубадури, превърнали се в парий, става ежедневно в редиците на столетницата. ПП и ДБ са се слели във фактическо единоначалие. Не можеш да кажеш къде свършва едната формация и къде започва другата. Разликите помежду им практически не съществуват. Нищо чудно след избор-два да се явят вече и официално заедно. Просто разделението им е очевидно формално, а в политиката всичко е въпрос на контраст. Когато не се отличаваш от другите, просто единият поглъща другия.
В другия лагер също не е цветущо положението Бойко Борисов предложи добра формула за втория мандат под експертно правителство с премиер уважавания професор Габровски. Проблемът е, че дори и формулата да е добра, когато нямаш съюзници и нямаш с кого да отиграеш положението, дори и Меси да си пак ще изпуснеш гола. Шегата настрана, но просто ГЕРБ продължава да е в изолация и е необходимо да положи усилия, за да излезе от нея. Злите езици говорят, че евентуалното възстановяване на НДСВ би могло да играе ролята на потенциален бъдещ съюзник на ГЕРБ. Но първо да видим тази заявка за възкресяване дали ще се случи и второ да видим дали ще е достатъчна, за да осигури усещане за скъсване с изолацията, в която е партията на Борисов.
Ще поживеем и ще видим! От всичко, което се случи в политически план през изминалата година, можем да стигнем до извода, че наистина филмът беше изигран плоско, а сюжетната му линия беше очевидна. Група хора, които нямат нищо общо помежду си, се съюзиха, за да намерят управленското злато, но в крайна сметка се избиха един друг. Нищо невиждано и нечувано не се случи. Който е останал изненадан, просто не е следил процесите достатъчно внимателно. От този спагети-уестърн обаче има един победител – президентът. Нека сме наясно – колкото по-дълбока е партийната криза, толкова по-съдържателна е ролята на президентската институция.
И тук се появява голямата опасност. Без значение как се казва президентът, когато цялата власт е в едни ръце, които нямат демократичен контрол от страна на вечно разпадащия се парламент, тогава се създават реални опасности за израждане на парламентарната демокрация и превръщането й в полупрезидентска диктатура. Силно се надявам президентът Радев да има нужните рефлекси и да осъзнава колко е опасно това както за него самия, така и за държавата. Мисля, че той си дава сметка, че разпадът на политическата система е изключително непредвидим и опасен феномен. Дано се положат повече усилия това да се преодолее през идната година.
И докато у нас и добрите, и лошите, и злите са захванати да се надлъгват един друг в името на скритото управленско злато, по света бушува криза и война. Ситуацията е сложна и изглежда, че няма изгледи да се опрости. Да се надяваме през идната година да можем да излезем от филма и да се върнем в реалността. Защото тя няма да ни чака да се чудим кое и как. Животът си върви и ще продължи да върви. Със или без политиците на днешния ден.
