Младата певица Жаклин Таракчи грабна наградата от 50 хиляди лева и статуетката „Гласът на България“, след впечатляващо изпълнение на песента „Повей, ветре“ на Паша Христова. В последния епизод на един от най-силните сезони в историята на шоуто, 18-годишната изпълнителка пя в дует с Михаела Филева, а двете представиха дуета на Марая Кери и Уитни Хюстър When You Believe. Извън света на музиката, Жаклин е развивала едно от основните си хобита – танците. В момента е 12 клас в частната IB интернационална гимназия „Меридиан 22“.
– Жаклин, честито! С безкраен талант, труд и усилия успяхте да грабнете първото място в тазгодишния сезон на музикалното шоу „Гласът на България“. Как се чувствате?
– Наистина прекрасно, удовлетворена от себе си. Истината е, че не очаквах, че ще спечеля. Единственото нещо, което исках, е да изпея всички възможни песни, да взема най-доброто. Радвам се, че това е изходът. Не се притеснявам, преди да изляза на сцената, вълнувам се. Това прави срещата с публиката още по-хубава. Страхът спира артиста, а желанието се насъбира и те кара да искаш да излезеш и да разпръснеш енергията си. Моят треньор – Дара, беше първата, която ме поздрави, тя беше с мен на сцената, последваха поздравления от финалистите и останалите участници, от вокалния ми педагог Искра Милкова и сестра ми. След това снимки, прегръдки, целувки… Беше приказно.
– Как се сработихте с Дарина Йотова – Дара като треньор?
– Определено се стиковахме като отбор. В нашите отношения има градация и метаморфоза, което е прекрасно. Ние се познаваме преди предаването, защото и двете творим в сферата на изкуството. Никога не сме били близки, а предаването ми позволи да се разкрия пред нея, както и тя пред мен. Това означава много за мен.
– На големия концерт получихте подкрепа от Михаела Филева, очаквахте ли?
– Тайно се надявах! Дара е треньорът, тя е моят втори ментор в музиката, защото Михаела се появи в началото на моето развитие. Щастие е, че през годините пътищата ни са се пресичали многократно. Говорили сме си за всичко, тя е била свидетел на моето израстване. Радвам се, че точно тя беше човекът, с когото пях, както и че по този начин двата ми свята се преплетоха в едно.
– По-рано самата Ищар направи включване в социалните мрежи, възхищавайки се на изпълнението на емблематичната песен „Horchat hai haliptus“.
– Бях на урок по пеене. Когато съм там, близките ми не ме търсят, знаят къде съм. Видях, че имам пропуснато обаждане от сестра ми и се притесних. Когато я набрах, чух: „Моля те, моля те, виж Инстаграм“. Погледнах и онемях. Винаги има една оригинална песен и структура, всяко следващо изпълнение включва лична интерпретация, вкарва частица от своята душа. Фактът, че Ищар призна това, което направих, е нещо голямо, настина съм страшно благодарна за всичко това, което ми се случва.
– Паричната награда е на стойност 50 000 лв. Имате ли план в какво ще инвестирате?
– Ще вложа парите в моето творчество. В крайна сметка тази награда е благодарение на това, което съм направила и на публиката. Смятам, че трябва да има възвръщаемост. Вярвам, че това е най-добрият начин – чрез музиката!
– Успяхте ли да изградите приятелства във формата?
– Не искам да звучи позьорски, но когото и да попитате, всеки ще го потвърди – финалистите станахме близки. Много се обичаме и подкрепяме, по време на репетициите си слушахме изпълненията, за да може да си дадем съвети един на друг. Целта не беше всеки да излезе и да направи най-доброто шоу, а да направим шоу за хората от началото до края, да има връзки между изпълненията, нас и публиката. Искахме концерт, а не състезание. Чувствах се спокойна на полуфиналите и на финалите, каквото и да беше станало ние имахме приятелство, а в него няма място за конкуренция. Гордея се с всички, така както те с мен. Предаването беше до време, връзките, които изградихме, ще бъдат завинаги.
– Кои бяха най-емоционалните песни в репертоара ви?
– Определено Voila. Чувствам тази песен особено близка до сърцето си. Тя придоби друг смисъл, преди да изляза на сцената. За мен винаги е било важно да отстоявам позицията си, да изразявам своето мнение и да показвам коя съм аз, защото въпреки годините, смятам, че всеки трябва да знае, че съм личност. Тази песен изразяваше точно това. Бях я изпълнила по-рано в София, баба ми я чу, каза, че това е едно от любимите й мои изпълнения. Много ме докосна. Седмица преди да изляза на сцената, тя почина. Излязох и пях за нея.
– Откога датира любовта към музиката?
– Предполагам, че майка ми е слушала много музика, когато е била бременна с мен. Била съм закърмена с нея, иначе нямаше да мога да побера толкова любов в душата си. Детската ми мечта беше да стана принцеса, постигнах я с красивите рокли на сцена. Първата форма на музика беше класическата заради балета. На него първо отдадох душата си. Бях на три години, когато ме записаха, след това посветих 13 години на изкуството. Времето ми беше за това, през последните две години от балетната ми кариера се прокрадна музиката. Трябваше да направя избор – къде ще бъде вниманието ми. Да, беше рисково, но съм щастлива, че това ми се отплати.
– Успяхте ли да „откраднете“ време за себе си през изминалите топли месеци?
– Не, за да съм честна (смее се). Не видях морето през тази година, но се надявам, че ще изпусна парата съвсем скоро. Човек трябва да балансира работата и почивката. Аз имам щастието да се занимавам с нещо, което ме разтоварва. Определено не бих казала, че се чувствам натоварена. Трябва да си отговорен, организиран и да отдадеш времето и съзнанието си на това. Неслучайно хората казват, че трябва да обичаш онова, което правиш и да правиш това, което обичаш. Така всичко има смисъл.
– Все още учите…
– Да, в момента съм 12 клас в частна IB интернационална гимназия „Меридиан 22“, живот и здраве напролет ще съм абитуриентка. След това ще продължа образованието си в България заради всичко, което ми се случи тук. Ще кандидатствам психология, тъй като имам желанието от много години насам да съм терапевт. Мисля, че музиката и психотерапията лекуват.
– Обвързана ли сте?
– Нямам приятел, но вярвам, че за всичко има време.
– Предстоят най-дългоочакваните дни в календара. Къде ще посрещнете Коледа?
– Ще бъда у дома със семейството си. Това е времето, в което трябва да си с най-близките и обичани хора, да се смеете, прегръщате, подкрепяте… Това е и всичко, което си пожелавам.
Интервю на Стефани Тонева за в. „Галерия“.
