Работодателите и синдикатите започват обсъждат проекта на служебното правителството за вдигане на минималната работна заплата от 1 януари догодина от 710 на 770 лева, съобщи БНР. За днес е насрочено онлайн заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което социалните партньори ще представят становищата си.
С проекта на временния кабинет се определя минималната часова работна заплата от 4,66 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Според доклада на служебния вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров към проекта, изпратен до бизнеса и синдикатите, определената стойност на най-ниското възнаграждение за догодина е в съответствие с Директивата относно адекватните минимални заплати в Европейския съюз и индикативните стойности, заложени в нея, и се посочва, че средногодишно съотношението между размера на минималната заплата от 770 лв. към средната за 2021 г. е приблизително 50%.
Посочва се още, че при определянето на размер от 770 лв. от 1 януари 2023 г. са отчетени реалните параметри на макроикономическата среда, възможностите на държавния бюджет и на фирмените финанси.
От КНСБ остро реагираха на доклада на Лазар Лазаров и заявиха, че този доклад е писан с цел да не се вдигне минималната заплата на 850 лв., а не да се даде обективна оценка на нейното състояние. В началото на месеца въпросният таван беше приет на първо четене от депутатите с промени в Кодекса на труда. Представители на работодателските организации са против размер от 850 лева, като един от основните им аргументи е, че брутната минимална заплата е с 11% по-висока, защото трябва към законово-установената стойност да се добавят и доплащанията за трудов стаж и професионален опит. От години обаче, именно рабатодателите се оплакват от липса на работна ръка. Те непрекъснато подчертават, че липсват не само добре подготвени специалисти, но и най-нискоквалифицирани работници.
