Необичаен подарък получи за 80-годишнината си именитият професор Боян Биолчев. Бившият ректор на Алма матер отбелязва юбилея си на 11 декември. Филмът „Чума“, който е по негов сценарий, е заснет и вече е монтиран, похвали се самият той пред „Галерия“ като уточни, че премиерата му се очаква да бъде през пролетта. Режисьор на игралния филм е Иван Владимиров, а повечето от ролите в лентата са поверени на непознати и още съвсем млади актьори, но сред тях има страхотни попадения. За личния си празник той ще събере семейството и най-добрите си приятели, за да се почерпят и да си спомнят преживяното, пише вестник „Галерия“.
Сценарият му на „Чума“ беше спечелил субсидия, но точно тогава започна пандемията от коронавирус, и това отложи заснемането на лентата. „Слава богу, че успяхме да завършим филма, защото инфлацията изяде парите“, сподели писателят и обясни, че това е исторически филм, чието действие се развива в началото на 19-и век и е вдъхновен от разказа на Йордан Йовков „През чумавото“. Любов по време на чума, това е сюжетът, в който е преплетено отстояването на изконни човешки ценности. Всъщност става дума за любовта, която е единственият мост на човека към човешкото.
Точно житейската история на рода на проф. Биолчев е тази, която го води през годините. Неговият дядо – Боян (той носи неговото име), е харамия с Гоце Делчев и Яне Сандански, с които са сред видните членове на ВМРО. Началото на рода Биолчеви е от Прилеп и той е дал просветители и интелектуалци. То е регистрирано в родова книга някъде в края на 18-и век. Фамилното име идва от един прякор. Илия от град Прилеп бил як и мургав и затова местните започват да му викат „биволче“. Но тъй като в местния говор буквата В не се използва, става „биолче“. Както и фамилията на писателя Димитър Талев, която се е именувала Тале. Двата рода са имали обща ограда в Прилеп. Важно е да се отбележи, че прилепчани тогава не са имали друга писменост освен българската.
Дали е случаен фактът, че родът Талеви и родът Биолчеви са от Прилеп и до прокуждането на македонските българи от родните им места към началото на миналия век, те са съседи, а в общата им ограда е направен комшулук, та да си общуват по-напряко.
Още по-удивително е съвпадението, че преселвайки се в стара България, около София – в Бистрица, Талеви и Биолчеви отново се озовават на една улица, където къщите им са и до ден днешен една срещу друга. Има нещо невероятно в историята на бившия ректор на Софийския университет, което няма как да е случайност. Начеващият белетрист Боян Биолчев научава, че баща му, професорът по ерозия на почвите Асен Биолчев, е дал някои от първите му разкази на приятеля си Димитър Талев, за да чуе неговата оценка. И младият Боян е поканен на разговор от класика Талев, който му дава ценни съвети. Може би е интересен факт в живота на семейството му, че проф. Биолчев не е единственият ректор. Неговият баща – Асен, е три мандата ректор на Лесотехническия институт в София.
Ските, подводният риболов и ловът са големите страсти на професора. С всички свои хобита обаче той има опасни преживявания. Профеорът отдавна има къща в Резово, където е всяко лято. Преди около 20-ина години в района там на дъното на морето той има опасно гмуркане, което едва не му коства живота. Тогава попада на ято големи лефери на около километър от брега. Когато удря един лефер под водата, тръгвайки да излиза на повърхността на морето, се оказва, че кордата се е заплела в оловото на кръста му и го дърпа надолу. И миг преди да изгуби съзнание, главата му успява да щръкне над водата и да си поеме въздух.
Като студент в Ягелонския университет в полския град Краков, бъдещият професор е състезател по ски. И по време на голяма надпревара в Полша, той изпуска завой в планината, полетява във въздуха и се удря в един бор. Най-странното е, че след удара, дървото се огъва и го хвърля обратно. След това се оказва в болница, но всичко се оправя. Съдията на състезанието обаче става свидетел как някой лети над него и докато се обърне, този някой пак лети, но в обратна посока. Ловец пък професорът става доста късно и там също не липсват екстремни моменти.
Съпруга на проф. Боян Биолчев е известната режисьорка Мариана Евстатиева. Нейният филм „Търси се съпруг за мама“ и днес е сред българската кинокласика. Сватбата на Мариана и Боян е през 1971 г., същата година се ражда дъщеря им Катя. Тя завършва испанска филология също в Полша и е полиглот като баща си – знае няколко езика. Съпругът й Калин Лазаров е бизнесмен. Той е от семейство на търговски аташета и сам през отминалото десетилетие е търговски представител на България в Загреб, където е и цялото семейство. Преди няколко години те се върнаха в София. Имат двама синове – Божидар и Мартин, те са последните деца от този клон на големия род Биолчеви, които вече носят друга фамилия.
