СНИМКА: БГНЕС
Степента на обновяване на сградата, където живеем ще влияе на критерия за енергийна бедност. Това стана ясно от участието на служебния вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов в тематична конференция в София.
Той обяви, че експертна комисия вече довършва проект за промени в Закона за енергетиката, който предвижда въвеждане на дефиницията за енергийна бедност и работата по текстовете вече бил в крайната си фаза. Пеканов уточни, че дефиницията стъпва на методология, изготвена помощта на учени от Българската академия на науките (БАН). „И определя енергийно бедните домакинства като тези, чийто разполагаем ги поставят под персонализирания праг за енергийна бедност, който пък зависи, е функция от абсолютния праг на бедността, но взима и предвид характеристиките на конкретното домакинство, както и техните разходи за енергия“, каза Пеканов. „Комисията смята, оптимизира, и критериите, съответно необходимите данни за дефинирането на този статут до три – доходен критерий, социален критерий, включително ТЕЛК и пенсионен статус, което определя и нуждите от енергия на домакинствата, както и жилищен критерий, включително възраст и статут на обновление на сградата“, уточни той. Приемането на дефиницията предстои до края на тази или следващата година, каза още Пеканов. Това е ангажимент на страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост.
След промените в Закона и изготвянето на специална наредба за прилагането на дефиницията „всички политики, например по енергийна ефективност, съответно капиталови разходи или оперативни разходи, например по отношение на уязвимите потребители, ще могат да се използват в следващите години именно, за да подпомагат най-нуждаещите се“, каза още вицепремиерът Пеканов.
