9 септември 1944 година е дата, която за голяма чат от българите е противоречива. За младото поколение тя е неясна, и макар да са проспали голяма част от урока по история, знаят че тя е важна. trafficnews.bg ни представя кратка историческа извадка:
България не остава незасегната от Втората световна война. Прокламираната от българското правителство през септември 1939 г. политика на неутралитет отстъпва през март 1941 г., под натиска на обстоятелствата, на военно-политическо съюзничество със силите на Оста (Германия, Италия, Япония).
Макар и пряко да не участва във военните действия, обвързването с Третия райх води до обявяване на война на Великобритания и САЩ, до създаването на политическо напрежение в българското общество, както и до англо-американски бомбардировки (есента на 1943 – пролетта на 1944 г.) и до навлизането на съветската армия в страната (септември 1944 г.).
На 2 септември 1944 г. е съставено поредното правителство, с министър – председател Константин Муравиев. То се състои от представители на легалната опозиция срещу прогерманската политика. Отечественият фронт също са поканени да участват, но те отказват.
За краткото си управление кабинета прави няколко решителни стъпки, които целят скъсване на външнополитическите връзки с Германия. Фашистките организации са разтурени, отменени са гоненията срещу евреите, обявена е амнистия на политическите затворници. България дори обявява война на Третия райх.
Съдбата на страната ни обаче вече е предначертана. На 5 септември СССР обявява война на българската държава. На 8 септември воските на Съюза преминават р. Дунав и влизат в България. В координация с тях партизаните излизат от нелегалност и завземат властта по места.
В София властта е свалена с класически механизми на един типичен военен преврат. С помощтта на офицери от Отечествения фронт, всички основни институции за завзети, а правителството е арестувано.
Сутринта, в 6 часа на девети септември 1944 г. в публична прокламация по радиото е представен съставът на новото правителство начело с Кимон Георгиев. В него вземат участие четирима от комунистите, земеделците и звенарите. По 2 места се дават на социалдемократите и независимите.
