Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
Кризата си е криза, но и възможност – за някои. Цените са безбожни, но е краят на лятото и плажовете са претъпкани като за последно. Отпускат му края, купуват варена царевица и оглеждат разголените жени. Те усещат и кършат снага, хвърлят предизвикателни погледи. Мъжете се облизват, препъват се в някоя дебела лелка и въздишат „Ех, мечти!“. Ваканционно разгонване.
Цялата страна е обзета от всеобщо разгонване. Хората са обладани от вълнуващи трепети. Идват избори, замириса на власт, на пари, на далавери. И политици, депутати и всякаква пасмина, препитаваща се покрай тях, е обхваната от неистов нагон да успее да попадне във властта. Защото властта си е много благини, да не говорим за европейските благини, които се задават.
Вперили поглед в заветната цел, политиците не забелязват нищо друго, препъват се, стават, отърсват се и пак кършат снага. Дори и тези, които са с изтекъл срок за годност. Това е предизборно разгонване.
Няма майка, няма татко, няма жена за политика, устремил се към властта. И Родина няма.
Думата родина им е като дъвка, предъвкват я, крещят, вдигат шум, само и само да ги забележат и да им обърнат внимание. Тогава почват пазарлъка за колко продават България. Предизборно разгонване. Няма и майка България.
Наближава спектакълът на изборите. Очертава се да бъде спектакъл без публика. Но изборите са пътят, по който трябва да минеш, за да влезеш в друга категория на живота да станеш част от привилегированите назовавани неуместно „елит.“ И затова кандидатите за елита крачат като обречени към мечтаното въздигане във висшия слой на „призваните“ да управляват съдбините на родината
Впрочем публика има. Платена публика. Журналисти, коментатори, анализатори, които следят всяка стъпка по трънливия път на обречените да управляват.
Коментарите им са изпълнени с невъобразими метафори, галещи ухото възхвали, унищожителни отрицания. Речникът им все повече е взаимстван от техните колеги -коментаторите по футбол. Може би защото цяло едно поколение израсна, облъчвано от футболните пристрастия на човека, обладал трона на управлението.
Впрочем влиянието между спортните и политическите модератори на общественото мнение е взаимно. Ако за политиката се говори с футболна терминология, то за футбола се прилагат прийомите на платения политически слугинаж в медиите.
Посъбуди се интересът ни към мачовете на клубния ни футбол за влизане в европейските турнири. Трудното възраждане на „Левски“ бе озвучено като магически възход и първият провал попари възторзите, но бе подхранен с нереалните искания за преиграване на мача. Домакинската победа на ЦСКА над Базел с един гол бе определена като много голям успех, макар голът да бе… автогол. Победата на „Лудогорец“ с един гол при същите условия бе представено като много трудно постижение.
Каква „обективност“, какви нескрити пристрастия! Изпитах тъга по времето на Мичмана, с когото бяхме добри приятели и знам колко ревниво бяха следени неговите коментари от Милко Балев. Ако не знаете кой е Милко Балев, значи не знаете и кой е Мичмана.
С какво лице все пак българските политици се готвят да се представят пред избирателите.? О, тук няма свян – нито за хвалби за себе си, нито за каляне на противника, нито за самия спектакъл.
Известният с богатия си речник доскорошен премиер Кирил Петков, за когото неговите отрицатели бяха изчерпали въображението си от унизителни определения и бяха стигнали до единственото оставащо им средство – линч над възторжения обитател на премиерския пост и който неочаквано и за самия него бе подкрепен от спонтанен митинг на негови млади последователи, възвърна куража си до такава степен, че се включи в предизборното разгонване с фразата „7 месеца се учихме, но направихме ужасно добри стъпки и вече знаем как се управлява“. Във Фейсбук реагираха с истински ужас за намеренията на Петков и подробно описаха „колко скъпо ни излезе да се учат на наш гръб“.
Всичките позиции, аргументи и обяснения на формациите, кандидати за новия парламент, нямаха дори и най-елементарна обществена обосновка. Единствено личните им и егоистични партийни интереси диктуваха съдържанието на публичните им увъртания пред публиката. Втръснаха на публиката настойчивите покани от ДБ (градската десница) към „Промяната“ за предизборна коалиция. Е, ясно е, че ДБ се опасяват , че може да се окажат вън от парламента поради дефицит на гласове за тях. Те си го знаеха и затова бяха против провеждането на извънредни избори.
Нахаканият адвокат Хаджигенов, част от прочулото се в предаването на Сашо Диков „Отровно трио“, декларира с яростта на излъган наудачник, че ще правят избори, докато се изчисти политическия елит. Малко им бяха тези четири избора, за да се изчисти елитът. Засега те са тези, които отпаднаха и се надяват на нови избори , за да могат да се промушат вътре. Подобна е участта на Мая Манолова. Затова са готови да подлагат страната на непрекъснати избори, докато хората се отвратят напълно от демокрацията и откажат да гласуват.
Привидял шанс отново да се върне на власт, Борисов доста недодялано направи прибързана оферта за коалиция с „Промяната“, но при определени условия, като едното е пълен отказ от услугите на „Газпром“. Усетил се, че към услугите на „Газпром“ прибягва половината Европа и ще увисне съвсем, той без никакъв свян на следващия ден обяви, че с ПП коалиция не може да се прави. Гроздето е кисело, както казват.
Цяло пропагандно течение се е заело сега да обяснява , че президентът Радев нарочно предизвиква предсрочни избори, за да управлява страната чрез служебни кабинети. Това било скрито президентско управление , част от плана за преминаване на страната от парламентарно към президентско управление. Интелектуалният говорител на ГЕРБ Тома Биков твърди , че служебният кабинет е по-скоро конституционен дефект, важно е да ограничим постоянните предсрочни избори. Някой очевидно се притеснява , че Радев вече е не само главният, но и единствен фактор за стабилността в страната и настройва срещу него дори тези, които го последваха, когато излезе с вдигнатия юмрук и предизвика падането на Борисов и неговия режим. Излишно е да обяснявам защо и БСП се включва в този хор.
Но ето обективното мнение на уважаван политолог като професор Румяна Коларова: „Изчегъртването лиши институциите от опит и експертиза. Радев я връща сега със служебните министри“.
Наместо конюнктурните и безпринципни коалиции , предизвикани от сегашната фрагментация на политическото представителство, трябват радикални и дългосрочни промени. Вече се притеснявах да повтарям една и съща идея, на която никой не обръща внимание, но сега с удовлетворение отбелязвам позицията на Тома Биков: „За промяната на тази ситуация не са необходими конституционни промени. Инструментите да се генерират стабилни мнозинства биха могли да бъдат заложени в Изборния кодекс. Един от вариантите е първата политическа сила да получава определен брой депутати като бонус, както се случва в Гърция. Това е причината за последните близо 50 години да има само едно служебно правителство.“
Ръководеща идея трябва да бъде: „Който печели вота , трябва да управлява“.
