Снимка: Булфото
Поместваме разговора на Ива Александрова с Евгения Волкова, основател и координатор на Украински дом във Варна, културен център, превърнал се в хуманитарен след началото на войната.
Наближава 21:00 ч. и двете сме уморени. Тя започва с думите, че може би ще е по-добре ако разговорът ни е анонимен. Не е сигурна колко дипломатична би могла да бъде след дългия и изнервен ден.
Само във Варна и областта има настанени около 40 000 души – не всички, но повечето от тях са минали през „Украинския дом“, разказва Евгения. Те са основно от Одеса, Киевска и Николаевска област. Мнозинството са жени с малки деца, има възрастни хора и хора с висока степен на инвалидност. Има и малък брой млади мъже, които са или с многодетни семейства, или с чуждестранен паспорт и затова са били пуснати. В момента тя и доброволците (от които винаги 8 са дежурни) помагат може би на около 5000 души, които са били настанени в 90 хотела основно във Варна, но и в Златни Пясъци.
Евгения чува изказването на министър Константинова, докато все още е на пикник, който са организирали за украинските доброволци, тръгващи си обратно за Украйна. Изказването тя обобщава така: “Вие, бежанците, сте лоши хора и не ни слушате”.
Обидата се чува ясно в гласа й, самата тя е от Украйна, но не е бежанка, а живее от години във Варна. Разговорът с нея обаче е сякаш разговор с хилядите хора, на които помага. Техните истории, гласове и болка съпровождат всяка нейна дума.
Започва да ми разказва как хронологично се стига до ситуацията с празните автобуси, ядосаната министърка, тревожността, продължаващата несигурност и липсата на яснота.
Повечето бежанци не са искали да останат повече от няколко седмици, а да могат да се върнат обратно в Украйна. Поради нарастващата неяснота около настаняването им все повече започват да се връщат обратно. На 15 май министър Константинова дава изявление, че програмата по настаняване в хотелите ще приключи на 31 май. До 26-и Евгения не получава никаква допълнителна информация и никой не ги посещава.
Сайтът, където трябва де се попълни анкетата за нуждите при преместването, започва да работи едва на 27 май – 4 дни, преди хората да трябва да напуснат хотелите. Проблемите със сайта, с анкетьорите и системата водят до това, че повечето хора, с които Евгения е във връзка, не успяват да попълнят анкетата.
Тьй като времето напредва, сред хората напрежението се увеличава. Повечето, които са имали възможност да започнат работа, са се изнесли и по хотелите са останали само хора, които имат нужда от подкрепа.
Евгения търси среща със зам-областния управител на Варна, за да разбере какво се случва и да предложи помощта си. На въпроса от какво имат нужда, нейният отговор бил „Единствено информация, кажете ни какво е планирано и какво да казваме на хората, ние ще намерим начин да ги успокоим и да ги уверим, че за тях ще се погрижат“.
Самата тя и много от хората, на които помага, са благодарни за подкрепата, която са получили в България и това, което им е предоставено. Те съзнават че никой не е очаквал това, което се е случило, и оценяват факта, че не са оставени хора по улиците и на пейките, а са осигурени нормални условия. Имало е проблеми тук-там, но по нейните думи “Ние сме чужденци и не искаме да се излагаме с нищо”.
След първоначалната неяснота, става ясно, че настаняване ще има във ведомствени бази във вътрешността на страната. Но все още не е ясно къде са те, какви условия има там, колко са достъпни. Има ли лекарска помощ, храна за децата, транспорт. На всички тези въпроси се отговаря с: “Ще ви дадем информация по-късно”. Знае се, че някои бази са в окаяно състояние, а някои от другите правят изкуствени резервации, за да не могат да бъдат настанени бежанци.
Източник: otgrada.bg
