„Аз не агитирам. Не съдя и не оправдавам. Аз просто разказвам. Разказвам за работата, живота, приятелствата… Няма да бъде честно, ако кажа, че не съм очаквала подобни реакции по повод публикуваното от мен. (от суперлативи до ругатни, пълно отричане и настоятелни заповеди да спра?!) Напротив. И въпреки това няма да спра да се удивлявам как хората четат, плъзгайки поглед по текста, как губят времето си без усилие да вникнат в написаното, как „крещят“, тропат с крак и безцеремонно обиждат в желанието си да се наложат на всяка цена, точно като децата… Като децата, за които все повече с тревога установяваме, че четейки или разговаряйки, не могат да вникнат в съдържанието на написаното или казаното…“, пише в поредния си Фейсбук пост легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева.
„На въпросите защо не спирам, защо пиша, защо „промивам мозъци“ … ?! Ще отговоря с една дума – защото съм РАЗТРЕВОЖЕНА…
Аз имам не смелостта – имам необходимостта да заявя, че не приемам и абсолютно не вярвам на политици и политики, които не подбират средства, за да постигнат целите си. Не вярвам, че сатанизирането на един народ, настройването на света срещу него ще спре вoйнaтa. Не приемам сентенцията, че „Целта оправдава средствата“, защото съм дълбоко убедена, че красивите цели не се постигат с грозни средства. Не вярвам в сълзите на тези, които, знаейки изхода от вoйнaтa, лицемерно, оплаквайки нещастието на един народ, продължават „щедро“ да го отрупват с… opъжие… За неговото благо?! Потупвайки го по рамото за проявения патриотизъм?!… В един глобален свят, който проповядват?!!
Не приемам посегателството върху спорта, изкуството, културата, не приемам забраната (изгарянето по аналогия) на книги, призивите за насилие и смърт, които вече са разрешени в най-масовите и популярни социални медии… Не приемам и изказвам дълбоката си погнуса от гаврата с параолимпийците на Pycия и Бeлapyc. Не вярвам повече в спорт, в който едни спортисти се радват на отстраняването на съперниците им – под прикритието за съпричастие към други…
До съзнанието ми дори не могат да достигнат уволненията, отмяната на гастроли, соченето с пръст на гениални изпълнители и творци, (обявявайки ги за вoeнoлюбци, пyтинолюбци и т.н.), които имат смелостта да заявят своята позиция, вместо, като шушумиги, да се гушат под крилцето на всеобщото мнение…
В Йeмeн се води вoйнa вече 8 години. Сега! Пред очите ни загиват десетки хиляди… Деца умират без хляб и вода, без лекарства, без дом… Повече от четвърт милион загинали, от които 3150 деца… „Ситуацията тук е една от най-големите хуманитарни кризи… 20 милиона в Йeмeн се нуждаят от спешна хуманитарна помощ, за да оцелеят…“ – Не аз, Анджелина Джоли го казва… Нима едните деца са по-различни или по-малко мили от другите?
Не правим ли аналогии с Югocлaвия? Не си ли задаваме въпроса защо миротворците от HATO не спретнат там една „Благородна наковалня“ да раздадат справедливост и омиротворят региона? Толкова ли е сложно да направим аналогия и с постепенното настъпване и завладяване на света от хитлepизмa и фaшизма (30–40те години на XX век) във всичките му превъплъщения? Защо се чудим, че народ като немския го е позволил, че светът го е търпял и стимулирал?
Не се ли страхуваме за бъдещето? Не! И не можем, защото се прави всичко възможно да се заличи миналото… Затова пиша и докато имам сили ще го правя“.
