Снимки: интернет
„Аз съм юрист, с над 50-годишна практика и затова обичам фактите. Дали някой е купил къща някъде – това не го прави престъпник. Ако има покупко-продажба на имот, няма как да няма документи. А това е проверка за пет минути. Смешно е, меко казано, да се говори без доказателства. Ама имало пране на пари. Ако Бойко Борисов е решил да пере пари, няма да го прави по този плосък начин.
Показал се е през годините, че е умен човек. За мен таза история с къщата в Барселона е скалъпена история, плоска ръжда. Същото е и за снимката с пачките и кюлчетата. Така ли се снима един премиер, който е под охрана. Ако беше така, аз бих подгонил службата, която го охранява. А и толкова ли е глупав премиерът, че да отвори чекмеджето с пачки, за да го снимат“, коментира пред pik.bg юристът проф. Александър Джеров.
„Това е лошо скроен виц, който показва умствените качества на авторите му. Всичко наподобява обвиненията за подслушванията. Много говориха, какво ли не правиха. Но така и не бяха извадени доказателства. И не искам да ме обвиняват в политически залитания. Аз съм наблюдател. И като юрист разсъждавам и анализирам. Не ламтя за постове вече. На такава възраст съм, че нито искам да ставам главен прокурор, нито премиер. Постигнал съм всичко в живота си и то честно. Сега мисля. И хората ако се замислят, ще видят колко зле скроени постановки ни показват“, каза още той по темата.
На въпрос дали има война между премиера и президента проф. Джеров смята, че не е точно война, а по-скоро сблъсъци и те са сериозни. „Не знам причината – дали някой иска да остане по-чист от другия, твърде вероятно това да е. Има хора, които гледат отвисоко с високомерие и никога не поемат отговорност, а я прехвърлят върху други. Въпреки че у нас един човек отговаря за всичко. Но бяга от отговорност и прави всичко възможно да я прехвърли върху правителството. Кабинетът показва слабост и недостатъчно познания. Тези сблъсъци, за които говорим, не се дължат на различия между президента и министър-председателя. Просто става дума за едно – когато нещо не върви, цялата вина да се стовари върху правителството, а държавният глава да се освободи от нея. Правителството, след като се е съгласило да служи, трябва да понася и да се примирява. Това е.“
Проф. Александър Джеров е на мнение, че смяната на ръководството на „Булгаргаз“ е причината за напрежението между двамата първи мъже. „За мене беше много учудваща смяната на ръководството. Премиерът далеч не е толкова силен, че да дръзва да маха човек на президента. Той е изцяло висящ върху държавния глава, негова функция е. Но има сблъсък между двамата. Според мене става дума за прехвърляне на отговорността върху по-слабия, който винаги може да бъде изгонен. Това може и да е игра между двамата. За да може при някой фал отговорността моментално да понесе премиерът. Президентът дърпа ушите на премиера и министрите му като в детската градина, кара им се. Всъщност цялата отговорност е негова, защото изпълнителната власт, както вече казах, е негова функция.“
На въпрос как вижда решението на Конституционния съд правосъдния министър да може да иска от ВВС освобождаването на главния прокурор, той отговори, че това решение не го изненадва. „Конституционният съд посочи пътя, по който биха могли да се констатират нарушения на Конституцията. Съдът не определя случаите. Аз лично не виждам налице такива вини. По-скоро считам, че главният прокурор пречи на някого и той иска да седне на неговото място. Освен това има много хора, които са извършили престъпления. И при една смяна на главния прокурор се надяват наказателната им отговорност да отпадне. Бих посъветвал министерството на правосъдието в работата си да се ръководи поне малко повече от основни правни принципи и постановки на Конституцията. Казвам всичко това, защото имам не малко познания в тази област. Моят дядо Ангел Карагьозов е бил три пъти министър на правосъдието преди 1944 г. Аз съм присъствал вкъщи на много разговори, които са ми дали част от правното ми възпитание.“
За проф. Джеров е смешно и обидно да се иска отговорност от Иван Гешев за неща, които не са негови лични деяния. „Ако за всичко той трябваше еднолично да отговаря, тогаваше нямаше да има прокуратура в България, а само главен прокурор. Досега никой не е повдигнал въпрос за негови нарушения на Конституцията. Не са поставяни под въпрос неговите способности. Напротив, той показа едно добро ръководство на прокуратурата. Ако има допускани грешки във времето, не бива всички заедно да се хвърлят върху главния прокурор. Битката е политическа на принципа „Слез ти, за да седна аз“. Ако го махнат, ще настъпи рай – няма такова нещо. Пълни абсурди. Съдебната реформа съществува само в главите на някои хора. Прокуратурата си върши добре работата. Като махнеш Х и сложиш Y, може само да навредиш. Както казах, две са категориите, които искат отстраняването на главния прокурор. Едните са тези, които са амбицирани да му вземат мястото. Другите се страхуват от неговите действия и искат да избегнат наказателна отговорност“, завърши професорът.
