Излезе от печат новият том XLVIII на „Известия на Националния археологически институт“ на Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките. Настоящото издание е подготвено в памет на проф. Теофил Иванов по случай 100-годишнината от рождението му. То е под редакцията на доц. д-р Кръстина Панайотова от НАИМ при БАН. Томът съдържа статии от двадесет и пет български и чуждестранни учени – археолози и историци.
Проф. Теофил Кръстев Иванов е роден на 31 юли 1918 г. в София. През 1937 г. завършва с отличие на III мъжка гимназия „Уилям Гладстон“ с преподаване на латински и старогръцки език. Следва класическа филология с втора специалност стара история и антична археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След завършване на висшето си образование Теофил Иванов спечелва конкурс и специализира класическа археология във Виенския университет (тогава в Германия) (1943 – 1944 г.).
Проф. Иванов е назначен за учител по латински в Пловдив през 1945 г., но скоро се разменя с колежката си Лилия Ботушарова, която е пловдивчанка. В столицата среща акад. Димитър Дечев, който го съветва да се яви на конкурс в Археологическия музей. И така в продължение на 40 години от 1945 до 1984 г. проф. Теофил Иванов разгръща своята научна дейност в Археологическия институт с музей при Българската академия на науките.
През 1946, 1947 и 1949 г. той участва в колектива, който под ръководството на проф. Иван Венедиков проучва некропола на античната Аполония Понтика (дн. гр. Созопол). Той изследва около 1000 гроба с разнообразен погребален инвентар. На базата на откритата къснокоринтска, йонийска, атинска, тасоска, родоска (V – IV в. пр.Хр.) и местна керамика (III – II в. пр.Хр.) той установява производствените центрове, прави типология и прецизира в границите на 20 – 25 години датировката на открития материал, както и установява сюжетите върху рисуваните вази. Аполонийският некропол е единственият досега така основно проучен комплекс по нашето Черноморие. Изследването на проф. Иванов е солидна база за бъдещите проучвания, за изучаването на бита и културата по западния Понт.
Проф. д-р Теофил Иванов е научен ръководител на множество важни и значителни археологически обекти от римската и ранновизантийската епоха в страната. От 1945 до 1987 г., с известни прекъсвания, той провежда разкопки в Никополис ад Иструм (при с. Ни кюп, Великотърновско), Улпия Ескус (в източната част на с. Гиген, Плевенско), Абритус (източната част на Разград), Сердика (София), Ятрус (с. Кривина, Русенско), Германея (гр. Сапарева баня, Дупнишко), в гр. Сандански, в с. Чомаковци, Плевенско и др. През 1960 г. проф. Т. Иванов ръководи и разкопките на сектор от западната крепостна стена на Томи (Констанца) в Румъния, а през 1969 г. и тези в селището Керкулан на 140 км североизточно от столицата Тунис.
От 1975 г. нататък проф. Теофил Иванов чете лекции в Приложния факултет на Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ по темата „Антично изкуство из българските земи“ и ръководи спецкурс по антична археология към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1993 г. е ангажиран с преподавателска дейност и в Нов български университет (специалност Антична история и археология).
Между 1965 и 1982 г. проф. Т. Иванов е ръководител на Секцията по антична археология в Археологическия институт с музей при БАН. Той е един от основателите на сп. „Археология“ и несменяем негов секретар от 1959 до 1985 г. Също така в продължение на пет години е научен секретар на АИМ. Участва многократно в експертни съвети по изготвянето и подреждането на експозиции в АИМ и в редица други музеи в страната. Отговорен редактор е на Tabula Imperii Romani за България. Освен това е редактор на томовете Несебър 1 (1969), Кабиле 1 (1982), Пауталия 1 (1989), Диоклецианопол (1993 ) и др. Той е автор и редактор в редица издания: Известия на археологическия институт, История на България, т. 1 (1979), Енциклопедия на изобразителните изкуства в България и т.н.
Заради неговите високи научни постижения проф. Т. Иванов е удостояван с избирането му за член-кореспондент на Германския археологически институт в Берлин (1974), действителен член на Австрийския археологически институт във Виена (1975) и почетен член на кралското археологическо дружество в Лондон с патрон Н.В. Елизабет II. Той е почетен гражданин на Велико Търново и на Разград съответно от 1986 и 1987 г.
Източник: Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките
