Радиовъглеродното датиране предполага, че 41 500-годишен издълбан фрагмент от бивни може да бъде най-ранният известен пример в региона за бижута, украсени от хора. Credit: Antonino Vazzana/BONES Lab
41 500-годишна висулка, издълбана от парче бивник на мамут, може да бъде най-старият известен пример за украсени бижута в Евразия, направени от хора, според археолози.
Висулката е намерена в пещерата Stajnia, естествена скална козирка в Южна Полша. Резултатите от радиовъглеродното датиране предполагат, че е с хиляди години по-стар от подобни украсени артефакти от други места. Други предмети, открити в пещерата Stajnia, включват 7-сантиметрово шило – заострен инструмент, използван за правене на дупки – оформен от парче конска кост.
Който и да е направил артефактите от Stajnia и естеството на самите артефакти ни дава представа за това, което създателите са смятали за хубаво в техния свят. Разумно е да се предположи, че конете и мамутите са били наистина важни в живота им и тези обекти имат значение на много нива.
Висулката с овална форма има две пробити дупки и е украсена с най-малко 50 по-малки следи от пробиване, които създават странна шарка. Истинската цел и значението на тези точки остават неясни, но те биха могли да представляват система за броене, лунни наблюдения или начин за отбелязване на убийства на животни, предполагат изследователите. Краят с шипове на шилото от конска кост е износен, което показва широка употреба.
Радиовъглеродното датиране поставя парчето бивник на мамут, използвано за направата на висулката, на възраст между 41 730 и 41 340 години.
Самата висулка не би могла да е много по-стара от украсата си – бивните на мамут не са били често запазвани в региона поради местните екологични условия. Стар бивник на мамут би бил лош материал за оформяне на орнамента и издълбаване на точковидния мотив.
Установено е, че шилото е на около 42 000 години. Учените сравняват своите открития с обекти с подобни точки от археологически обекти в Германия, Франция, Русия и Сибирската Арктика. Висулката от пещерата Stajnia е датирана преди други подобни украсени предмети, открити другаде, с 2000 години, казва екипът.
В сравнение с артефакти като литици – каменни музикални инструменти, познати в Европа от Германи – находките от този вид са наистина доста необичайни, казват учени.
Но твърдението на екипа, че висулката е най-старото богато украсено бижу в Евразия, може да се окаже противоречиво. Мартин Пор, който изучава археология на скалните изкуства в Университета на Западна Австралия в Пърт, смята, че висулката е „много значима и интригуваща“, но казва, че изследователите са ограничили сравненията си с други артефакти, украсени със следи от пробиване, и не включва предмети на подобна възраст, които също биха могли да бъдат използвани като бижута. „Не е полезно да разглеждаме този обект във връзка с разказа за произход на цяла традиция“, казва той.
Висулката на Stajnia е единственият украсен артефакт по рода си, който е директно радиовъглеродно датиран и сравнението с другите прекъснати орнаменти показва, че е най-старият. Ние не предполагаме произхода на този декоративен модел в Полша – ние подкрепяме хипотезата, че подобни декорации са се появили независимо в цяла Европа.
Източник: Nature
