Тържествената церемония по връчването й се състоя на открито, пред художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.
Пред БТА скулптурът споделя: „Безкрайно съм горд за това, че съм поставен сред автори, които безкрайно уважавам, номинирани за това голямо отличие. В същото време някак си приемам тази награда и като признателност, освен към моето творчество, и към обществената ми дейност, която развивам от много години насам – арт центъра в село Илинденци, където създадохме едно ново място за изкуство. Пожелавам дълголетие на този художествена проява“.
Националната награда за скулптура на името на акад. Иван Лазаров е учредена през 1978 година и е връчвана до 1989 година. Тя се възстановява през тази година и се присъжда на един български скулптор за ярки постижения в областта на скулптурата през предходната година. Националната награда за скулптура е в размер на 9 000 лв. Пет хиляди лева от тях осигурява Община Кюстендил, 3 000 лв. – Министерството на културата и 1 000 лв. – Съюзът на българските художници /СБХ/.
След журиране за участие в конкурса са били номинирани проф. Борис Гондов, проф. Васил Симитчиев, проф. Емил Попов, Иван Русев, акад. Крум Дамянов и Павел Койчев.
Акад. Иван Лазаров /1889 – 1952/ е виден български скулптор и художник, роден на 2 октомври 1889 г. в Карлово. Възпитаник на скулптора Жеко Спиридонов, Иван Лазаров специализира в Германия, след което се завръща в България. Той е преподавател по скулптура в Държавната художествена академия /1919 – 1952/ и неин директор /1932 – 1935; 1937 – 1939; 1943 – 1945/. Основател е и пръв директор на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките.
Сред най-емблематичните творби на акад. Иван Лазаров са „Те победиха“, „На нож“, „Очакващи жени“, „Еснафи“, „Плачещи жени“, „Берон“ /бронзов бюст в Борисовата градина – София/, паметника на гроба на Димчо Дебелянов /Копривщица/. През 1968 г. къщата и ателието на акад. Иван Лазаров са превърнати в музей.
Източник: Българска Телеграфна Агенция
