Снимка: Science Alert
Мистериозните структури в небето, които озадачават астрономите от десетилетия, може най-накрая да имат обяснение. Северният полярен кръг фенският регион, от противоположните страни на небето, могат да бъдат свързани с огромна система от магнитни нишки.
Те образуват структура, наподобяваща тунел, който обикаля Слънчевата система и много други близки звезди.
„Ако можехме да погледнем в небето с очи, които биха могли да виждат радио светлина, щяхме да видим тази тунелна структура почти във всяка посока. Знаем за двете структури от доста време – всъщност от 60-те години на миналия век“, казва астрономът Дженифър Уест от Университета в Торонто в Канада.
Не можехме да го обясним, защото е наистина трудно да се определи колко далеч са те – разстоянията варират от стотици до хиляди светлинни години. Никой анализ обаче никога не е свързвал двете структури заедно.
Уест и нейните колеги успяха да покажат, че двата региона и радио бримките в пространството между тях могат да бъдат свързани, решавайки много от озадачаващите проблеми.
„Преди няколко години един от нашите съавтори, Том Ландекер, ми разказа за доклад от 1965 г., от първите дни на радиоастрономията. Въз основа на грубите данни, налични по това време, авторите (Mathewson & Milne), предполагали, че тези поляризирани радиосигнали могат да възникнат от нашия възглед за локалната ръка на галактиката“, обяснява Уест.
„Тази статия ме вдъхнови да развия тази идея и да обвържа модела си с много по-добрите данни, които нашите телескопи ни дават днес.“ Използвайки моделиране и симулации, изследователите разбрали как би изглеждало радио небето, ако двете структури се свържат чрез магнитни нишки, играейки с параметри като разстояние, за да определят най-доброто съответствие.
Екипът успява да определи, че най-вероятното разстояние за структурите от Слънчевата система е около 350 светлинни години, в съответствие с някои от по-близките оценки. Това включва оценка за разстоянието на Северния полюс по-рано тази година въз основа на данни от Gaia, които установяват, че почти всички са в рамките на 500 светлинни години.
Цялата дължина на тунела, моделиран от Уест и нейния екип, е около 1000 светлинни години. Този модел не противоречи на широк спектър проучвания на Северния полюс.
„Това е изключително умна работа“, казва астрономът Брайън Гаенслер от Университета в Торонто. „Когато Дженифър за пръв път ми каза това, си помислих, че не може да има такова обяснение. Но тя в крайна сметка успя да ме убеди! Сега съм развълнуван да видя как реагира останалата част от астрономическата общност.“
Необходима е допълнителна работа, за да се потвърдят първо констатациите и след това да се моделира структурата по-подробно. Но това може да помогне за разрешаването на още по-голяма загадка: образуването и еволюцията на магнитни полета в галактиките и как се поддържат тези полета. Според изследователите това би могло да предостави контекст за разбиране на други магнитни нишковидни структури, открити около галактиката.
„Магнитните полета не съществуват изолирани. Всички те трябва да са свързани помежду си. Така че следващата стъпка е да се разбере по-добре как това локално магнитно поле се свързва както с по-мащабното галактическо магнитно поле, така и с по-малките магнитни полета на нашето Слънце и Земя “, каза Уест.
„Мисля, че е просто страхотно да си представим, че тези структури са навсякъде, когато погледнем нощното небе.“
Източник: Science Alert
