снимка: Science News
Парченца лунни скали, извлечени от китайската мисия Chang’e-5, разкриват, че преди 2 милиарда години по повърхността на Луната е текла лава.
Химическият анализ на вулканичните скали потвърждава, че Луната е останала вулканично активна много по-дълго, отколкото предполага размерът й, съобщават изследователи.
Chang’e-5 е първата мисия за извличане на лунни скали и връщането им на Земята за повече от 40 години. Международна група изследователи установи, че скалите са се образували преди 2 милиарда години, около времето, когато многоклетъчният живот еволюира за първи път на Земята. Това ги прави най -младите лунни скали, събрани някога, казва съавторът на изследването Каролин Кроу, планетарен учен от университета в Колорадо Боулдър.
Луната се е образувала преди около 4,5 милиарда години. Лунните скали от мисиите „Аполо“ и съветските мисии в края на 60 -те и 70 -те години разкриха, че вулканизмът на Луната е бил обичаен за първите милиард или повече години от съществуването й, като потоците са продължили милиони, ако не и стотици милиони, години.
Предвид размера й, ученият смятат, че Луната е започнала да се охлажда преди около 3 милиарда години, като в крайна сметка се е превърнала в тихия, неактивен съсед, който е днес. И все пак недостигът на кратери в някои региони накара учените да се почесват по главите. Части от небесните тела, лишени от вулканизъм, натрупват все повече и повече кратери с течение на времето, отчасти защото няма потоци лава, отлагащи нов материал, който се втвърдява на гладки участъци. По -гладките петна на Луната сякаш подсказваха, че вулканизмът е продължил и през ранната история на Луната.
„Младият вулканизъм върху малко тяло като Луната е предизвикателство за обяснение, защото обикновено малките тела се охлаждат бързо“, казва Джулиан Грос, планетарен учен от университета Рътгерс в Пискатауей, Ню Джърси, който не участва в изследването.
Учените е предположиха, че радиоактивните елементи могат да предложат обяснение за по -късния вулканизъм. Радиоактивното разпадане генерира много топлина, поради което ядрените реактори се държат във вода. Достатъчно радиоактивни материали в мантията на Луната, слоят точно под видимата кора, би осигурил източник на топлина, който би могъл да обясни по-младите потоци лава.
За да провери тази теория, кацащият апарат Chang’e-5 събра парчета базалт – вид скала, която се образува от вулканична дейност – от неизследвана досега част от Луната, която се смяташе за по-млада от 3 милиарда години. Екипът установи, че скалите са образувани от потоци от лава преди 2 милиарда години, но химическият анализ не даде концентрацията на радиоактивни елементи, която човек би очаквал, ако радиоактивното разпадане е обяснението за вулканизма.
Chang’e-5 извлича проби от Луната, които са върнати на Земята. Лунният материал е първият, върнат на Земята от повече от 40 години.
Това откритие принуждава учените да помислят какви други сили биха могли да поддържат вулканичната активност на Луната.
Една от теориите, казва съавторът на изследването Александър Немчин, планетарен учен в Пекинския център SHRIMP и университета Къртин в Бентли, Австралия, е, че гравитационните сили от Земята биха могли да втечнят лунната вътрешност, като поддържат лунната магма да тече още около милиард години след като е трябвало да спре.
„Луната беше много по -близо преди 2 милиарда години“, обяснява Немчин. Тъй като Луната бавно се отдалечава от Земята – бавно бягство, което все още действа и днес – тези сили щяха да стават все по-малко и по-малко мощни, докато вулканизмът в крайна сметка не изчезне.
„Това е добър пример защо трябва да опознаем най -близкия си съсед“, казва Барнс. „Много хора смятат, че вече знаем какво се случва с Луната, но всъщност е доста загадъчно.“
Източник: Science News
