Христо Стоянов, снимка: facebook
Няма нищо по-ужасяващо от разочарованието. От масовото разочарование няма нищо по-ужасяващо. Стратезите заради това се опитват да разиграят различни сценарии. Да предвидят по този начин действията на противника. Обикновено, след подобни публични разигравания хората се обединяват. Насочват всичките си сили към избягване на евентуалните лоши прогнози. Но тогава от сенките изпълзяват тези, които искат да контролират, без да имат съответните пълномощия. Да контролираш непрекъснато ситуацията е болестно състояние. Понякога това е желание да се харесаш на лидера. Да бъдеш забелязан и, евентуално – избран от него. (Това е житейската тактика на такива като Стефан Цанев, който от патетичните стихове за Партията /“Когато говориш скучно за комунизма значи да говориш против комунизма“/, мина през демократични пози, монархични пози, сега…
Страшно е, когато имаш медия и тази медия я подчиниш на болестното си състояние, а не на професионализма. Лошото е, че дори да са ти най-чисти намеренията те доливат бензин в огъня на противника. Какъвто е случаят с Томислав Дончев и Радомир Чолаков. И двамата се доказват като добри, даже много добри политици и прогностици. А добрият политик, повярвайте ми, не гледа с кравешки влажен поглед Водача с мечтанието да бъде забелязан от него, а се опитва да предвиди различни ситуации. Не всичките са оптимистични. И тогава се намесват медиите с насочен пръст към „еретиците“… Със сноп съчки в ръка, приближавайки кладата. В случая медиите не вършат добра работа, въпреки най-добрите си намерения. Медиите започват да приличат на кибиците пред пейките с играещите шахматисти пред „Народния театър“… Кон на „А5“, а, бе, мръдни тая Царица, не виждаш ли топа на „В7″… Шахматистите са объркани, искат да хванат с две ръце шаха, да го затворят рязко и да праснат поне един от кибиците с ръба по главата. Но шахът е в картонена кутия… Нещо такова се получава сега с този залп към Радомир Чолаков и Томислав Дончев. И каквито и добри намерения да имат кибиците те са само кибици. Кибици, които искат да се харесат на някои от шахматистите, но всъщност само го разсейват, а в това време на ход е неговият съперник който предвижда два мата – неговият и на противника. И едно реми. Както и удар с картонената кутия по главата на някой от кибиците… Ами, това е…
