Снимка: Science News
Когато Земята е била още бебе, космическите скали, които са я бомбардирали, са отскачали от нея и са се сблъскали с Венера. Тези ранни сблъсъци биха могли да помогнат да се обясни защо двата свята са толкова различни.
Симулациите на тези ранни катаклизми предполагат, че космическите скали са удряли както новородената Земя, така и Венера.
„Ярко изразените разлики между Земята и Венера, въпреки сходните им орбити и маси, бяха една от най-големите загадки в нашата Слънчева система“, казва планетарният учен Шигеру Ида от Токийския технологичен институт.
Учените обикновено смятат, че има два начина, по които могат да се осъществят сблъсъците между двете бебешки планети. Те биха могли да понесат ударите и всяка да продължи по пътя си при удар. Или две протопланети биха могли да се „залепят“ една за друга, образувайки една по-голяма планета. Планетарните учени също често приемат, че всеки сблъсък в крайна сметка води до нарастване. Обектите, които се сблъскват, трябва да имат пресичащи се орбити, така че при ударите отново и отново в крайна сметка трябва да се залепят.
Но ученият Ерик Асфог от университета в Тусон, Аризона предполага, че това не е така. За да се слеят две планети, са необходими не просто пресичащи се орбити и сблъсъци, а специални условия, подобно на относително бавните скорости на удара, така че ударите и разбягванията вероятно са били много по-чести в младата Слънчева система.
Асфог и колегите му се чудели какво би могло да означава това за Земята и Венера, две очевидно подобни планети с много различен климат. И двата свята са с приблизително еднакъв размер и маса, но на Земята има вода, докато Венера е един изгарящ и кисел адски пейзаж.
„Те са започнали по сходни пътища, но Венера тръгва по грешна пътека“, казва Асфог.
Екипът провежда около 4000 компютърни симулации, при които протопланети с размер на Марс се разбиват в младата Земя или Венера, като приемат, че двете планети са на сегашното си разстояние от Слънцето. Изследователите установяват, че около половината от времето атакуващите Земята протопланети минават близо, без да се сблъскват директно. От тези избегнати удари около половината се сблъскват с Венера.
За разлика от Земята Венера в крайна сметка нараства от повечето обекти, които я удрят в симулациите. Земята първо забавя приближаващите я обекти достатъчно, за да ги принуди да се залепят към Венера по-късно, показва проучването.
„Има дисбаланс, при който нещата, които удрят Земята, но не залепват, са склонни да попаднат на Венера. Налице е фундаментално обяснение защо Венера в крайна сметка нараства по различен начин от Земята“, казва Асфог.
Дисбалансът в ударите може дори да обясни някои големи венериански мистерии, като например защо планетата няма луна, защо се върти толкова бавно и защо й липсва магнитно поле.
Идеята се вписва в един разширяващ се дебат сред планетарните учени за това как е израснала Слънчевата система. Изградена ли е силово с много гигантски сблъсъци или спокойно, с планети, нарастващи плавно чрез залепнали по планетите камъчета?
Всяка скалиста планета в Слънчевата система трябва да има много различна химия и структура в зависимост от този сценарий. Но учените знаят със сигурност химията и структурата само на една планета – Земята. А ранната история на Земята е написана от тектониката на плочите и други геоложки дейности. „Венера е липсващото звено“, казва Джейкъбсън.
Научаването на повече за химията и вътрешната структура на Венера ще ни разкаже повече за това дали тя е оказала огромно въздействие върху нашата планета или не.
Очаква се три мисии до Венера да стартират в края на 20-те и 30-те години на 21-ви век. Това би трябвало да помогне, но никой не очаква окончателното разрешаване на мистерията на изключително трудната за изучаване, гореща, забулена и враждебна Венера.
Източник: Sciance News
