Галерия ”Лоранъ” представя: „Атанас Пацев (1926 – 1999) и Георги Баев (1924 – 2007) – Изложба живопис“. Експозицията ще бъде открита на 4 октомври и може да бъде видяна до 24 октомври 2021 г.
Изложбата събира двама автори от едно поколение, със силно присъствие в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Показаните творби, с категоричен живописен изказ са от две различни частни колекции. В експозиция са седем творби на Атанас Пацев и пет морски пейзажа на Георги Баев. Имена, за които едва ли може да добавим нещо ново, но може да допълним визуалната представа за тях.
Преобладават работите на Пацев, които мощно и неочаквано запълват галерийното пространство. Причината е не само във форматите, а и в монументалното звучене и силните внушения на експресивната му живопис. Авторът прилага необичайни гледни точки и ракурси към фигури и обекти. Преминава осезаемите граници на пространството и се изправя срещу законите на триизмерната реалност. В пейзажите струпва терени, регистри и сгради с криволичещи, начупени линии от сложни цветни мазки. Картината се превръща в истинска подвижна материя. Такива са „Копривщица” и „Пловдив – Стария град“.
Пацев предизвиква сетивата като пренебрегва пространствените закони. Изписва деформирани, издължени и сплескани фигури, с променени пропорции, които се отразяват като в криво или обърнато огледало. Изгражда формата с насечени, широки мазки от основни цветове и оставя ограждащ цветен акцент. С това се засилва усещането за надскачане на земното и преминаване в друга, чисто авторова реалност. Човешките фигури са изведени до носители на духовни състояния и послания. Примери за това са „Автопортрет“, двете работи с название „Портрет“ и др.
В представените работи на Георги Баев виждаме, че той избягва фигуралното и се доближава до абстракцията. В залата картините му са съсредоточени върху една и съща тема – граничната зона между брега и морето, място изменчиво и пълно с бързопреходни състояния. Прави ни свидетели, на това как един раздел на пейзажа и еднотипна композиция се превръщат в носител на различни смисли с помощта на художествените средства. Баев достига до пълно пренебрегване на веществеността и материалното. С помощта на близка гама и мощната сила на цвета той постига фин наситен интензивен колорит и съответните внушения.
Събрани заедно произведенията неволно ни карат да правим съпоставка на живописния език на двамата автори. Показват ни, че дори да са експресивни те са коренно различни като художествен език и индивидуалност.
