Христо СТОЯНОВ
Нещо странно за другите, но резонно според мен се получава. След като съвсем в духа на едно време Асен Василев ми зададе въпроса: „Господин Стоянов, Вие нали сте от Габрово. Какво правите в родното село на президента“…
Естественият отговор бе, че това е мое Конституционна право. Както Конституционно задължение на Кирил Петков бе да уреди въпроса с българското си гражданство, влизайки в политиката, така мое право е да обикалям като Матей Миткалото и да разпространявам словото. Чел съм Миткалото и не си спомням отоманските власти тогава да са го питали защо обикаля с малката си книжарничка от един самар книги къде ходи из империята. Дори тогава, господин Василев, не са задавали такива въпроси. Явно се очертават интересни времена, щом сме на път да ограничаваме свободата на придвижване. Въпреки че свободата на придвижване на хора, идеи и стоки е част от ценностната система на Европейския съюз (аз съм човек, в книгите съм заложил и обяснил идеите си, а книгите имат своя цена и се продават… В този смисъл аз напълно покривам идеите на Европейския съюз, който не е в Канада)…
Вероятно и двамата от Харвард вече съжаляват, че се движат без Бойко Рашков, който може да организира непринуденото им посрещане сред народа. И това всичко само защото съм показал снимка от читалището в родното село Славяново на Румен Радев. Защото то е символ за морала на съидейниците, на сподвижниците на Радев.
Разрушеният морал, а не новият морал, за който въпросните претендират. И да не забравя – никъде преди Славяново не видях табела: „Имение на Румен Радев. Забранено за влизане.“… Само Кирил Петков трябва да уточни как ще се нарича лагерът – защото не е уточнил още, поне от родова памет, в кой лагер е била баба му – в „Белене“ или „Щурчето“…
