Астрономът Вера Рубин в обсерваторията Лоуел през 1965 г.
През 60-те и 70-те години наблюденията на Рубин за звезди, които се въртят в галактики, разкриват гравитационното придърпване на невидимата „тъмна материя“.
Въпреки че астрономите са откривали намеци за това загадъчно вещество от десетилетия, данните на Рубин помагат най-накрая и най-скептично настроената научна общност да се убеди, че тъмната материя съществува.
„Нейната работа беше от решаващо значение за предефиниране на състава на нашия космос“, пише в новата си книга Ашли Йейгър, редактор в Science News.
На графики, изобразяващи скоростта на въртене на звездите около галактиките, Рубин показва, че звездите, които са по-далеч от галактическите центрове, обикалят толкова бързо, колкото и вътрешните звезди. Тоест кривите на въртене на галактиките са плоски. Такива бързи външни звезди би трябвало да бъдат изтегляни от гравитационната хватка на тъмната материя.
Тя кара научната общност през 70-те и 80-те години да каже – добре, наистина трябва да вземем тъмната материя сериозно.
Тя проучва стотици галактики, за да провери два пъти, че всъщност кривите на въртене са плоски. Чува твърде често „Не ви вярваме“, но никой никога не успява да я обори. Имало е много данни от радиоастрономията, които предполагат плоски криви на въртене, но тъй като радиоастрономията е много нова дисциплина по онова време, астрономическата общност е скептична.
Описват я като харизматична, мила и любопитна. Хората, които е познават отблизо, твърдят, че не е този самотен и затворен човек, както я описват някои от колегите й.
Любовта й към галактиките може да се сравни със страстта й тая към дивите цветя. Докато шофирала от обсерваторията Лоуел до Националната обсерватория Кит Пийк в Аризона, тя и колегата й Кент Форд винаги спирали и берели диви цветя.
„Фактът, че брането на тези диви цветя бе страст, каквато и упоритостта да докаже съществуването на тъмната материя, си помислих колко много това разкрива за нея.
Любимите й моменти не са непременно тези големи открития, които прави, а онези кратки спирания край пътя, за да откъсне цветя и да се наслади на красотата им.“Това ме прави наистина щастлива“, споделяла тя с Кент Форд.
