- Чалгата отдавна победи в музиката и съвсем естествено беше да се пробва и в управлението
- От бившите във властта се виждам само с президента Петър Стоянов. С него имам какво да си кажа
- Любимата ми група „Бийтълс“ са причината да съм музикант, а не експерт-счетоводител, например
- Едно време в учебниците по история имаше други герои, а не хора като дядо ми полк. Владимир Серафимов
Владимир Тотев, който е по-известен като Валди Тотев, е роден през 1951 г. в София. Внук е на полк. Владимир Серафимов, герой от Балканските войни, освободител на Родопите от османска власт. Той е сред основателите на група „Фактор” (1971-1974) , свирил е в оркестъра на големия Емил Димитров (1973). В „Щурците“ Валди е над 20 г. (от 1976 ) – написал е някои от най-известните песни „Футуролог“, „Огнен знак“, „Помниш ли“, „Среща с деня“, „Навечерие“, „Не умирай“ и др. От 1990 г. има и солова кариера, издава албумите „Далтонист“ (1992), „Кръстопът“ (1995), „В часа на залеза“ (1999), „Светлината“ (2002) и „Ветровито“ (2004). Изпълнител на годината – 1995, на БНР. Отличен е на фестивала „Златният Орфей“ за песните „Жена“(1990) – първа награда, и „Петък полунощ“ (1994) – голямата награда. Носител е на ордена „Св. св. Кирил и Методий“ I степен за заслуги в областта на културата и изкуството. От 14 г. живее с Дими Димитрова, цигулар в Русенската опера. Двамата са неразделни и като творци-изпълнители. Радват се на спокоен творчески живот сред верни приятели в русенското село Писанец и гордо казват, че сами отглеждат зеленчуците за трапезата си.
Интервю на Тодор Токин
– Валди, навършихте 70. Колко от тях са свързани с музиката? Преди „Щурците“, с „Щурците“, самостоятелни изяви?
– Извадете 6 от 70 и ще получите годините, през които съм се занимавал с музика. До края на гимназията вземах уроци по пиано и солфеж. От всички, с които съм бил през годините, двама останахме да се занимаваме с музика – Стефан Драгостинов и аз.
– Кога за първи път се явихте пред публика? Кои бяха първата композирана и първата изпята песен от вас?
– Още в осми клас направихме група и първото ни излизане пред публика беше в кино „Петър Берон“. Изпълнихме „Къщата на изгряващото слънце“ инструментално. По онова време – 1965 г. изпълненията на друг език освен на български и руски беше строго забранено. Триото беше – аз на роял със счупен крак (роялът, не аз) и двама Митковци. Единият беше покрил пионерското барабанче с носна кърпа за по-дълбок звук. Отстрани към барабанчето беше заварено парче арматурно желязо, на което стоеше чинел, украсен със синджирче от 8 стотинки. От онези, които милиционерите от онова време въртяха безгрижно на пръста си. Другият Митко свиреше на акустична китара. Предизвикахме истински фурор. Дори не ми се наложи да се качвам върху рояла. Трябваше да го подпирам с коляно за всеки случай. В гимназията вече бяхме напред с материала. Асен Гаргов дойде в махалата с три истински, а не правени китари и фабрична уредба за китара. Вече свирехме „Ролинг Стоунс“, „Трогс“ и „Бийтълс“, естествено.
– Припомнете ни как попаднахте в „Щурците“.
– С Петко Колев ( Турбо) и още двама приятели спечелихме конкурс за състав на Еврейският дом „Емил Шекерджийски“. Там се запознах с Вальо Меламед, който в последствие ме свърза с Веселин Тодоров. През октомври 1971 година се присъединих към групата „Фактор“, която по онова време нямаше име. В групата бяха Весо на бас китарата, Жоро от „Бъндараците“ на соло китарата, Юрката Синджирлиев от същото тесто, който свиреше на ритъм китара и беше вокал, Тони Капъша на барабаните и аз на джаз органа. През 1973 г. вече като „Формация Фактор“ се превъплатихме в „Синьо-белите“. Пеци Гюзелев и Кирчо Маричков са ме виждали на концерти с „Фактор“ в Софийския университет и когато през август 1976 г. Боти Панов напуска „Щурците“, аз получих неустоимото предложение да го заместя в групата.
– Изчислявали ли сте колко концерта имате с „Щурците“ и с други групи, с които сте свирили? Кои концерти ще помните завинаги?
– С „Щурците“ имам вероятно някъде около 2 500 концерта. Най-незабравимото турне от онова време беше в Куба през 1981 г. Много добре минаваха и концертите в ГДР с групата „Карат“. Но любима винаги ми е била нашата публика. Да не забравяме, че ние пеехме основно на български и съвсем естествено е най-възторжени да са почитателите ни от България. По принцип живите изяви са една емоция, която трудно може да се сравни с нещо друго. Адреналинът е с много по-високи стойности.
– Посрещате юбилея с нов диск, какво ще съдържа той? По-лесно ли се композира на село, отколкото в София?
– След 10-годишна пауза и възползвайки се от епидемичната обстановка, написах 13 нови песни. Животът в село Писанец също създава добри условия за това. Направих и нов текст на една от песните от албума „Светлината“- 2002 г. Надявам се новият албум да излезе през ноември. Заглавието е „Натрупано мълчание“. Някои от новите песни вече вървят по „Хоризонт“ и БГ Радио.
– Вашата авторска песен „Вдигни очи“ стана химн на СДС. Свирили сте на стотици концерти за синята идея. С кои политици от онова славно време поддържате контакти, търсят ли ви и днес?
– Никога не съм поддържал връзки с политици. Единствено с президента Петър Стоянов се виждаме понякога. Винаги е приятно да се разговаря с него, защото е фин и интелигентен човек, а и има отношение към музиката. Идвал е и на представяне на мои проекти.
– Как стана така, че чалгата дойде на власт не само в дискотеката, но навлезе в политиката и се очертава да ни управлява?
– Слабостта към чалгата у нас не е от вчера. Добре помня многобройните превъплъщения на Хисарския поп. Дойде време, в което дълго потисканите вкусови особености на голяма част от народа избиха. Това не ме тревожи, макар натрапчиво силната музика, която се чува, често да ме дразни. Няма да чуете Моцарт или Стинг пуснати „на макс“. Колкото до навлизането й в политиката, изглежда, че това е нормален апогей на дългогодишното целенасочено опростачване на цял един народ. Когато ти отнемат образованието, когато ти оставят под масата културата, съвсем естествено идва чалгата ,и то в най-агресивния й вид.
– Познавате ли се със Слави Трифонов и какво мислите за него като водещ и като политик?
– Виждал съм Слави Трифонов по времето, когато се въртеше около Влади Въргала. Не мога да коментирам представянето му като шоумен, защото не съм гледал предаванията му през годините. Изключения правят само 2-3 предавания, и то главно заради гостите, които беше поканил в студиото си. Не мога да си представя как ще се справи като политик. Вероятно няма да се справи и ще е поредното недоразумение от политиката, което ще мине през живота на така наречения суверен.
– На какво според вас се дължи творческото дълголетие на „Щурците“ – горе-долу са на сцената колкото „Ролинг Стоунс“…
– „Ролинг Стоунс“ , а и не само те, са по-стара група от „Щурците“, но ако се погледне кои най-дълго са свирили в непроменен състав, ние ще излезем напред.
– Песните на изпълнителите и групите от нашето поколение са евъргрийн, а нови хитове май няма. Защо е така? Кои от младите изпълнители слушате?
– Времето отсява най-доброто. Не може да се каже кой от сегашните хитове ще останат неувяхващи. Можем само да предполагаме и да се надяваме да ги чуем след десетилетие. Времето е най-точната мярка за качеството на музиката.
– А коя е любимата ви група от миналото? От коя сте се учили?
– Любимата ми група и до днес остават „Бийтълс“.Те са и причината да се занимавам с музика, а не да съм експерт-счетоводител например. Всички се учихме от тях. Разбира се и от другите групи на 60-те години – „Кингс“, „Спенсър Дейвис“, „Гранд Фънк“, „Дийп Пърпъл“ и т.н. Не бива да забравяме и Елвис Пресли, Рей Чарлз. Проблемът тогава беше трудният достъп до тази музика. Ако беше свободно, както е сега, чалгата със сигурност нямаше да избуи дотолкова.
– Внук сте на полк. Владимир Серафимов. Какво трябва да знаят българите за него?
– Майка ми – Лиляна Серафимова, е най- малката пета дъщеря на героя от Родопите полк. Владимир Серафимов. Сега може да се научи много за него, но благодарение на интернет. Той е един от поредицата „забравени герои“. Други бяха героите на „новото време“ след 9 септември 1944 г. За други лица учехме в учебниците по история. Но както и при качествената музика, времето ще отсее това, което трябва да остане. За съжаление един човешки живот не е достатъчно дълъг за това.
– Едно клише – какво да очакваме от вас в най-скоро време?
– В момента за мен най-важно е издаването на новите ми песни. Повечето от тях са по стихове на прекрасния, но не добре известен силистренски поет Любен Дашев. Като музиканти участват Иван Лечев, Петър Георгиев и Ангел Демирев-китари, Дими с нейната цигулка. Може да се чуят гласовете на Милица и Ралица от „Тоника СВ“. В оставащите три песни (от общо 14 ) се надявам да се включат и Славчо от БТР, Васко Кръпката с хармоника и други приятели музиканти.
П.С. Интервюто е интелектуална собственост на сайта anteni.bg. Използването му от други медии, без разрешение от първоизточника, е забранено и може да доведе до съдебен иск срещу нарушителите.
