„Много се вълнувах, в лодката е много по-лесно – заяви Румяна Нейкова след спечелването на световната титла от нейния син Емил. – На това състезание за първи път не можех да издържа, не можех да следя с колелото цялата гонка, само последните 500 метра. Бях на около 200 метра преди финала и когато видях, че Емил се обърна и видя конкуренцията, видях неговата реакция. Започнах са скачам и викам.“
„Съветите ми преди старта бяха да повярва в силите и възможностите си! Да знае, че е подготвен, че може! – каза Нейкова на летище „София“. „Да знае, че последните метри ще са решаващи за него. Още не мога да кажа къде си приличаме с Емил. Важното е, че той успя да спечели златен медал на 19 години. И аз успях на 19 години да спечеля златен медал. Винаги съм знаела, че той носи много тежко бреме. Когато започнат да те сравняват с един спортист, който е спечелил всичко. Това е много тежко! Не съм го изпитвала, но когато го сравняват с теб, знам че тежи. На мен също ми тежи, защото това е отговорност, защото един младеж на 19 години не е готов да ги поеме на плещите си. Надявам се да ги приема нещата по-спокойно, за да може да успее.“
„След като победих на полуфинала, бях сигурен, че ще съм на финал. Бях сигурен, че ще взема медал. Но, дали ще бъде златен – не. Със сигурност има неща, които са останали от майка ми. Предполагам съм ги наследил. Усещането към лодката, да усещащ противника. Да можеш да държиш всичко да е под контрол преди и по време на състезание. Не съм готов да се сравнявам с успехите на майка ми – Румяна Нейкова. Семейството стои зад мен. Без тях не знам как биха могли да се случат нещата в България. Условията, в които тренираме са доста трудни не могат да се сравняват с Германия, Дания, САЩ. Дори не може да се сравняват и с нашите съседни държави. За база не може да стъпим по никакви критерии на другите държави. Добре е, че се случи някаква буря, че останахме 23 дни на подготовка на Белмекен“, сподели Емил Нейков.
