Освен за всичко друго, в тези избори ще се гласува и за Истанбулската конвенция и джендър-идеологията. Онези, които пеят приспивната песен „въпросът е приключен, защото има решение на КС“, трябва да знаят, че въобще не е приключен. Натискът от Брюксел е огромен.
С пакет от промени в различни закони привържениците на джендър-идеологията в парламента могат лесно да заобиколят пречката, която създаде нератифицирането на Истанбулската конвенция. Ако имат обществена подкрепа за това, т.е. ако са получили достатъчно депутати в новия парламент – това е единственият измерител на народната воля. Не фейсбук статусите. Гласовете в урната.
Ясно е кои партии са „за“, кои „против“. Въпрос на елементарна проверка е онези, които не са ориентирани, да се ориентират. В крайна сметка всеки ще направи своя избор според разбиранията и пристрастията си.
От този избор ще проличи дали наистина на мнозинството от българските граждани им е толкова важно да запазим „майка“ и „татко“ или им е все едно, че ще станат „родител 1“ и „родител 2“.
Дали искат в детските градини и училищата да промиват мозъците на децата с новата лисенковщина, че всеки можел да си смени пола по желание и прочие. Това е ценностен избор, който е много по-важен от мимолетната партийна конюнктура „стани да седна“ или кой бил статукво, пък кой протест, пък кой промяна. С вота си хората ще кажат какво им е важно и България ще се движи в тази посока.
Та, думата ми е – преди да отидете до урните, замислете се кое ви е важно, какво искате и какво не искате да случва в България. И гласувайте (или не гласувайте) с ясното съзнание, че носите отговорност за избора си. Защото управниците не се назначават нито от „Козяк“, нито от Митрофанова, нито от чужди нашественици. Определят се от тези, на които вие с гласовете си, дадете достатъчен брой депутати, за да прокарват закони и да избират министри. От нищо друго! Та, ако нещо ми е интересно в тези избори, то е именно какъв избор ще направи България по темата с Истанбулската конвенция и джендър-идеологията.
Защото Брюксел само това чака – промяна в общественото настроение по темата у нас. И ще ни започнат по конспекта на Сорос.
От ФБ профила на автора. Той е д-р по конституционно право и шеф на Института за модерна политика. Заглавието е на редакцията
