Наскоро една публикация в списанието Progress in Biophysics and Molecular Biology разпалва невиждани страсти и спорове в научната общност. Става дума за публикувано обобщение на десетилетия изследване на една „външна“ идея, включваща вируси от космоса. Статията бе наречена „спекулация с историята на живота на Земята“.
Общо 33 имена са посочени като автори на този преглед, двама от тях – Едуард Стийл и Чандра Уикрамасинге, са известни в тези среди. Списанието е рецензирано и доста добре цитирано. Участва и писателят, който популяризира наука Стивън Флейшфресер.
Стийл е имунолог, който твърди, че генните промени не са случайни мутации, а Уикрамасингхе е призната за емпирично потвърждаване на хипотезата на сър Фред Хойл, описваща производството на сложни въглеродни молекули в междузвездния прах.
Тезата на Хойл е, че посоката на еволюцията е силно повлияна от биохимия, която не е от нашата планета. По думите на Уикрамасинге „Кометите са носителите и разпространителите на живота в космоса и животът на Земята е възникнал и се е развил в резултат на кометните входове“.
Уикрамасингхе твърди, че тези вносители не се ограничават до щедро поръсване на аминокиселини, изпечени в космоса. По-скоро те включват вируси, които се вмъкват в организмите, тласкайки тяхната еволюция в съвсем нови посоки.
В доклада, озаглавен „Причина за експлозия в Кембрия – земна или космическа?“, се прави заключение, че дъждът от извънземни ретровируси е изиграл ключова роля за разнообразяването на живота в нашите океани преди около половин милиард години.
„По този начин ретровирусите и други вируси, за които се предполага, че се освобождават в кометните остатъци, могат потенциално да добавят нови ДНК последователности към земните геноми и да предизвикат по-нататъшни мутагенни промени в соматичните и зародишните линии геноми“, пишат авторите.
Сега поемете дълбоко въздух, преди да продължите, защото това беше „питомната“ част.
През този период, половин милиард години, група мекотели, известни като главоноги, за пръв път измъкват пипалата си под черупките си, разклонявайки се в зашеметяващ вихър от размери и форми в нещо, което изглежда е продължило за изключително кратък период от време.
Генетиката на тези организми, които днес включват октоподи, калмари и сепии, е толкова странна, колкото самите животни – отчасти поради способността им да редактират своята ДНК в движение.
Авторите на статията правят доста дръзкото твърдение, че тези генетични странности може да са знак за живот от космоса. Този път не на космическите вируси, а на пристигането на цели геноми, замразени и в застой, преди да се размразят в хладките земни води.
„По този начин възможността криоконсервираните яйца от калмари и/или октоподи, пристигнали в ледени болиди преди неколкостотин милиона години, не трябва да бъде отхвърлена“, пишат те.
В своя преглед на статията медицинският изследовател Кийт Бавърсток от Университета на Източна Финландия признава, че има много доказателства, които правдоподобно се привеждат в съответствие с тезата, като например любопитния график на появата на вируси.
Но това просто не е начинът, по който науката напредва.
„Вярвам, че тази статия оправдава скептицизма към научната стойност на самостоятелните теории за произхода на живота“, твърди Бавърсток. „Тежестта на правдоподобните, но неопределени доказателства, колкото и големи да са, не е в това.“
И все пак, при наличието на солидни предупреждения, може би науката може да се справи с доза лудост от време на време. Но предвид развитието на органичната химия, базирана на космоса през последните години, има място за дискусия. С нарастването на значението на космическата химия и биология нараства и значението на връзката между физиката и биологията.
