Николай Василев e политолог, един от най-младите политически емигранти преди 10 ноември 1989 г. След завръщането си завършва политология и работи в отдел „Контакти с чужбина“ в Агенцията за чуждестранна помощ. Бил е съветник на вицепрезидента Тодор Кавалджиев и съветник в политическия кабинет на Николай Ненчев в Министерството на отбраната. Главен редактор на сайта „Приоритети“. Автор е на книгите „Триумфите и катастрофите на българската дипломация” и „Битката за България”. Предстои премиера на последната му книга „Македонският идентитет“ на 5 юли.
Интервю на Тодор ТОКИН
- Защо според вас САЩ и ЕС оказват натиск на България да пусне РС Македония в Европейския съюз, г-н Василев?
- Нека се върнем малко назад. Ние наложихме ветото на Македония по неясни причини, без много добре изградена позиция. Тогава премиерът Зоран Заев и кандидат-президентът тогава Стево Пендаровски направиха очевидни, незапомнени жестове към България. Направени бяха опити за обективизация на историята. Нека не забравяме, че Заев и Пендаровски отидоха дори в Скопие в „Холидей Ин“ на честване на Българския културен клуб, една институция на местни македонски българи. И в прав текст казаха – който иска, да се чувства българин. Първият външен министър на независима Македония Денко Малески в прав текст каза: Ние сме били един народ. А президентът Пендаровски каза, че Гоце Делчев се е определял като българин, и това е факт, но настоя да се признае и неговият автономизъм. А е известно, че борбата за автономия или независимост създава нациите. Повече освободителни движения създават нации, отколкото нации създават освободителни движения. Така че решението на България в този момент да блокира началото на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС, като се има предвид, че при всичките преговори ще се водят много диалози, по всяко едно време, по всяка една глава, преди да бъде затворена, беше една изключително погрешна стъпка, която българското правителство направи по настояване тогава на т.нар. коалиционен партньор на ГЕРБ – „Обединените патриоти“. И от тук нататък ние няма как да излезем без щети. Спомнете си интервюто на Зоран Заев при Любчо Нешков (в агенция БГНЕС. б.р.). Той каза безпрецедентни неща – как Югославия ни отделяше и сега трябва да работим заедно. Естествено е, че след като България блокира членството на Македония, без изобщо да обясни за какво става въпрос, сега целият натиск ще бъде срещу нас. И крайното решение по въпроса ще е по-неизгодно от това, което можехме да постигнем преди две години.
- Каква е позицията на Русия?
- Позицията на Русия по този въпрос е да потърква ръце. По един много подличък начин чрез посланика си в Скопие тя се опита да окуражи антибългарските настроения. Посланикът каза, че не може да се ревизират резултатите от Втората световна война и окупаторите да се представят като освободители. Каза още, че преди 80 години България нападнала Македония, което, разбира се, не е вярно. Първият български войник влиза в Македония, след като Хитлер е станал пълен господар на Югославия. А завземането на Югославия и Западна Европа става възможно само с големите доставки на горива и суровини, които СССР дава на нацистка Германия по това време. Така че да се представят нещата като че ли българите са нападнали Македония и са я окупирали, е абсолютно изкривяване на историята. Тук отново се връщам към интервюто на Заев през Любчо Нешков, където той за първи път каза, че тогава в Македония е имало „една администрация“. За първи път той беше готов да отиде отвъд клишето за българската фашистка окупация, но отново шансът бе проигран от българската страна и от българската дипломация.
- Очаквате ли все пак някакво развитие?
- До 22 юни е първият шанс да се случи нещо, но съм много скептично настроен, че ще стане. Зоран Заев дойде в България с голяма делегация, но преди това той обиколи всички европейски страни, за да се жалва от България, и това бе една голяма грешка, която ние допуснахме.
- Заев се срещна и с Джо Байдън в Брюксел и каза, че американският президент подкрепя членството на РС Македония в ЕС…
- Това е и в българския национален интерес – Македония да стане член на ЕС, ако може, дори преди Сърбия – нещо, което, примерно, Гърция не иска да се случи.
- Добре, но как ще се реши проблемът с общата ни история с Македония? Ние искаме тя да бъде до 1944 г., а те се връщат в Средновековието?
- Нека да кажем така. Българската историография е по-обективна от македонската за неща, които са се случвали преди повече от 100 години. Но българската историография е безпомощна, когато се стигне до въпроса за появата и формирането на македонската нация. Свеждането на един толкова сложен процес като формирането на тази нация до едно решение на Коминтерна, който изпълняваше волята на СССР, е нелепо. Още през 19. век започва едно сакрализиране на името „Македония“. Разбира се, дълго време то е било схващано като част от българския народ. Толкова много българи загиват за свободата на Македония. След това идват войните и в крайна сметка една малка част от географска Македония попада в България и една немалка част от населението на тази Македония се изселва в България. Тези хора запазват българската си идентичност. Но сред попадналите извън територията на България се формира македонската идентичност, или идентитет, както го наричат те. И благодарение на това Вардарска Македония бе изведена извън международно признатите граници на Сърбия. Това нещо българските политици като че ли не искат да го видят. Но това е абсолютен факт – появата на независима Македония стана възможна благодарение на формирането на македонската идентичност, иначе нямаше да стане. Нека не се лъжем. Ако македонците не бяха признати за отделен народ с отделен език, най-много в рамките на Югославия щяха да имат статут, подобен на Косово. Виждаме колко е трудно на Косово да постигне международно призната независимост. Това са неща, които ние отбягваме и се хващаме за огромното насилие, каквото е имало срещу българите. Да, наистина има такова насилие, но Зоран Заев призна, че в комунистическия период е имало насилие и срещу българи, и срещу македонци, срещу албанци. Но има един друг момент, който някак си в България не искаме да приемем. И това е, че македонската идентичност оживя тогава, когато Тито изведе Югославия от съветската зона, докато България деградираше зад Желязната завеса. И някъде към 60-те години на 20. век средностатистическият македонец си каза: „Боже мой, добре, че сме в Титова Югославия, а не в Тодорживкова България“! И как да очакваме от тези хора да обясняват на децата си, че предците им са били българи. Или че са били македонци, но са се почувствали като част от една общобългарска идентичност? Така че ние трябва да погледнем нещата в тяхната реалност и да потърсим решение. Надявам се българските политици да проявят здрав разум. Защото, колкото по-дълго отказваме да приемем съвременната македонска идентичност и език, толкова по-малко вероятно е да се стигне до обективизация на историята от страна на македонците и приемането, че предците им са били част от българския народ, не какъвто е сега, а на една ранна фаза на неговата национална консолидация.
