понеделник, 29 април 2024 г.

Лекарският съюз със своя версия за ремонта на здравната система

Д-р Иван Маджаров, БЛС, кадър БНТ

Служебният здравен министър Стойчо Кацаров обяви вчера, че слага началото на широкомащабна реформа в здравната система, която ще включва промени в лимитите на болниците, цените на клиничните пътеки за здравните заведения и решаването на още куп проблеми, натрупани в последните години. От Българския лекарски съюз (БЛС) са готови да помагат за осъществяването на инициативата.

Лимитите се представят пред обществото едва ли не като панацея, едва ли не системата ще рухне, ако ги няма. Не е вярно, няма да рухне, ще се въведат други механизми, които да контролират, обясни пред БНТ председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му има лимити и затова има надлимитна дейност.

„Това е един лесен начин да контролираш макрорамката на бюджета. Всъщност е лесен, но много груб и води до много други последствия след себе си. Спира изобщо усилията на управлението и на касата, и на държавата за въвеждане на по-ефективни мерки за контрол“, смята д-р Маджаров.

Според него това, което е предложил вчера министър Кацаров за реформа в здравеопазването, всъщност е оригиналната реформа отпреди 20 години. „Така беше замислена – парите да следват пациента, да няма лимити, да няма диспропорции, да бъдат правилно остойностени дейностите, които заплаща НЗОК. Това са неща, които се изкривиха с времето. Въведоха се лимити, защото по-лесно се управляват средствата по този начин“, допълни председателят на БЛС.

Д-р Маджаров обясни разликата между това болницата да има дългове и касата да има дългове. Ако касата има дългове, това означава, че парите са свършили и трябва по някакъв начин да се актуализира бюджетът на касата. „Такова нещо не се случва вече много години. Всяка година прехвърляме. Тази година от 2020 прехвърлихме в 2021 г. 94 милиона от болнична помощ“, каза Маджаров.

Той обясни и създаването на клиничните пътеки като метод за алгоритъм, по който задължително да се извърши нещо на пациента като диагностика и лечение и след това въз основа на този алгоритъм да получи заплащане лечебното заведение за този пациент. „Проблемът на клиничните пътеки е, че никога няма двама еднакви пациенти, един човек се нуждае от една грижа, друг от по-малка, трети от по-голяма, пътеките не отчитат това, те разглеждат средно претеглен случай. Те разглеждат от всички преминали пневмония средно колко би струвало на системата“, даде пример той.

Другият недостатък според него е, че те са били оценени по специалности и по този начин са довели до изкривявания в системата – някои специалности се оказаха по-добре платени в сравнение с други.

По думите му самият начин на плащане и разписаните алгоритми не са предпоставка за злоупотреби. Предпоставката е въведена заедно с въвеждането тогава на здравноосигурителния модел на системата за контрол. Защото практически Здравната каса няма възможност да контролира нещо в реално време или да контролира качество.

Той беше категоричен, че трябва да се върви към електронизация, да се върви към активност и от страна на потребителите на здравни услуги, за да не се допуска да се отчитат фиктивни услуги.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html