Левият му крак плюе огън, голямата му уста продължава да изгаря всички, които не харесва. От Маями, където живее, 55-годишният Христо Стоичков остава остър наблюдател на европейския футбол. Той се прочу с „Барселона“ под ръководството на Йохан Кройф и получи „Златната топка“ няколко месеца след българската епопея на световното първенство през 1994 г. в САЩ. Три дни преди контролата между Франция и България, последният мач от подготовката за Евро 2020, този непредсказуем герой отговори на въпросите на Le Journal du Dimanche. Бившият нападател, който издаде своя автобиография, има какво още да каже.
– Франция е световен шампион, но дали са най-добрият отбор в света?
– Да, един от най-добрите и следователно от големите фаворити на европейското. Французите очакват титла. Това става още по-вероятно със завръщането на Карим Бензема – един от най-успешните нападатели в света през последните години. Знаех, че не е викан по дисциплинарни причини, несвързани със спорта. Добре ще е за вас, ако проблемът най-накрая е разрешен.
– Твърди се, че стилът на „петлите“ зависи от многото му талантливи играчи. Какво мислите?
– Не съм съгласен с това. Особено в края на такъв луд сезон за футболистите. След първите месеци на пандемията шампионатите отново стартираха късно. Специалисти като Пеп Гуардиола се оплакаха, че календарите са създадени от хора, които никога не са докосвали топка. Футболистите играят в екстремни условия от месеци. Как биха могли националните отбори да избягат от тази реалност? Селекционерите са принудени да свършат титанична работа за много кратък период от време. Подготовката не може да бъде оптимална. Но веднага щом турнирът започне, ситуацията ще се подобри.
– За вас „всеки път, когато Антоан Гризман играе за „Барселона“, каталунците са с десет играчи на терена“. Толкова ли не го харесвате?
– Този мой коментар не бе личен. Анализирах само това, което видях през по-голямата част от сезона. Очаква се Гризман да твори в големите мачове, а не само срещу средняците в Ла Лига. Той е играч, който винаги съм харесвал. Но когато струваш 100 милиона, нямаш право да се оплакваш от адаптацията си. Той обаче развълнува сърцата на феновете на „Реал Сосиедад“ и „Атлетико“ (Мадрид). В Испания всичко го уважават.
– „Реал“ иска да привлече Килиан Мбапе или Ерлинг Халанд. Кой от двамата предпочитате?
– Халанд със сигурност бе най-добрият през годината. Той с право получи наградата Golden boy. Играе с двата крака, с глава…Скоростта му впечатлява. Истинска машина е. Различава се от Мбапе. Рядко сме виждали едновременно две млади момчета с такива качества. Но трансферите на „Реал“ никога не са ме интересували.
– Как изглежда най-добрият отбор за сезона?
– Мануел Нойер – Бенжамен Павар, Серхио Рамос, Жерар Пике, Жорди Алба – Френки де Йонг, Серхио Бускетс, Неймар – Лионел Меси, Роберт Левандовски, Кристиано Роналдо. Футболът се нуждае от герои. Меси и Роналдо достигнаха върха много рано и не слизат от него вече 15 години. Това не е само талант, но и тяхната сила на характерите. Но съжалявам, че голям нападател като Левандовски остана в тяхната сянка толкова дълго.
– Луис Енрике до голяма степен обнови Испания. Твърде много ли е, за да стигне далеч?
– Не, аз не мисля така. Разбира се, Испания не се представи добре в последните мачове, но съм убеден, че ще бъде готова за първия двубой срещу Швеция. Да я изключите от фаворитите, би било голяма грешка.
– Това е второто европейско първенство с 24 отбора. Много държави се възползваха от това, но не и България. Защо се получава така?
– При нас са допуснати много грешки. България пропусна възможността да надгради нашите успехи от 1994 г. Държавата смяташе, че всичко ще се приеме за даденост, а грандовете вече не мислеха за развитие. Изминаха 10 г., откакто бях изключен от българския футбол. Ние сме много назад, а високото ниво е трудно да се навакса.
– Тиери Анри, Андреа Пирло, Патрик Виейра, Микел Артета…Този сезон тези страхотни играчи, станали треньори, изпитваха много трудности. Защо?
– Подобно на тях и аз бях начинаещ треньор, и си спомних едно: на това място вашето име не ви помага, колкото и голям да сте били. С Пирло на терена „Ювентус“ беше непобедим. Но на пейката няма нищо общо. Отговаря ли той за резултатите на отбора си? Не е задължително. Дори и гениите имат ограничен авторитет. Но има контрапримери за млад треньор, който спечели Шампионската лига три пъти поред – Зинедин Зидан. Или Шевченко – никой не очаква чудеса от Украйна и така е по-лесно да покажеш качествата и. Той има време да развие идеите си.
– „Барселона“ е един от последните три клуба, които подкрепят Суперлигата. Разбирате ли ги?
– Не, аз съм напълно против. Дванадесет клуба да диктуват правилата и да решат кой има право да играе мачове на високо ниво. Оцених, че феновете изразиха своето противопоставяне навсякъде. Светът на футбола се бори за своята идентичност. През 1989 г. младият Стоичков с ЦСКА вкара два пъти срещу „Барселона“ на Кройф, който реши да ме вземе. Със Суперлигата нито ЦСКА, нито по-скромните отбори биха имали шанс да играят срещу „Барселона“. Би било много несправедливо. Феновете се обединиха и казаха, че няма да стане, за което има благодаря.
