Деветте музи на изкуствата и техният върховен бог Аполон са сред героите в най-новите картини на известния художник Калин Балев. Платната, върху които има различни елементи от живата природа, са подредени в ефектна изложба с мотото „Вдъхновение“ в столичния „Арт център 12“. Митологичните персонажи придават екзотичния привкус на визията и провокират зрителите да излязат от стандарта. Атмосферата в работите определено е средиземноморска, а влиянието вероятно идва от Пикасо и Анри Матис. Влечението на Балев към този стил, изпъстрен още с миди, пясък, камъни и корабни въжета, се появява още по време на странстванията му из Венеция, Флоренция, Париж през 90-те години. Тогава той, вече завършил Художествената академия в София, пътува с първата си съпруга и топ модел Ралица Балева, гледа и специализира в определени школи, търсейки допир с великото изкуство, обикаляйки галериите. Когато майка му преживява тежка сърдечна операция, а баща му се разболява от рак, Калин се връща в София, а Ралица остава да работи като модел в Милано и Париж. Крахът в интимния живот на двойката настъпва през 1993, но не се развеждат дълго време след раздялата – до 2006, когато тя се омъжва за бизнесмена от Швейцария Джон Балдзарини. Калин не общува с Ралица, но не възразява, когато тя продължава да ползва неговата фамилия, с която е известна във фешън средите. До 2016, когато се жени за Маруся, Калин не обелва и дума за мъжките си приключения. Балев отдавна не говори и за соца, но в редките случаи, когато се връща към него, използва квалификацията „странен“, въпреки че приема съвсем адекватно промените през 1989. Той е далеч от социалния шок дори когато след 10 ноември арестуват баща му. И досега не изпитва никакво любопитство към политиката, въпреки че някои хора около семейството убеждават Милко Балев – първия човек след Тодор Живков, да тласне синовете си към нея. Членът на политбюро и секретар на ЦК на БКП оставя наследниците сами да изберат посоката на интересите си. И двамата се дистанцират от конюнктурата – Владимир става инженер, занимава се още с музика и свири за удоволствие, а Калин – професионален художник. Ето какво сподели той пред вестник „Галерия“.
– Къде се вдъхновихте за най-новите си произведения, господин Балев?
– В Корфу. Преди избухването на коронакризата бяхме там с жена ми на екскурзия. В двореца Ахилон на императрица Сиси са разположени скулптури на музите – когато застанах пред тях, осъзнах, че искам да ги рисувам. Комбинацията между античния свят, романтизма и барока винаги е въздействаща.
– При предишната ви изложба в зала „България“, където гастролирахте по покана на вече покойната Цена Бояджиева, ми казахте, че съпругата ви Маруся е единственият човек, с когото се съветвате преди всяка творческа изява. Все още ли е така?
-Да. Маруся е моята муза. Тя не е куратор, има изключително чувство към изкуството и много точен усет за това как трябва да изглежда една изложба. Тя е тази, която първа вижда това, което правя, и коментира изображенията. Дори участва в избистрянето на философията в картините ми. Маруся е убедена, че и в най-абстрактното платно трябва да има загатнат сюжет, който да подсказва посланията към зрителя. Понякога формулира идеята в бъдещата ми картин, още преди аз да съм я споделил. Много се допълваме, когато обсъждаме философията, психологията и визията в работите ми. До мен е в моментите на прозрение, при впускането в новите предизвикателства. Въобще Маруся е най-голямото ми вдъхновение.
– С какво се занимава жена ви извън вашето творческо пространство?
– С лечебна козметика.
– Все още ли сте толкова страстен меломан?
– О, да. Докато рисувам, винаги слушам „твърда“ музика – алтернатив рок, прогресив, метъл. Много съм навътре в тези течения. Имам колекция с 2000 винилови плочи и продължавам да я попълвам с култови банди от 60-те, 70-те, 80-те. Никак не е лесно да бъдат открити, но аз успявам.
– Как ви се отрази социалната изолация през пандемията?
– През повечето време, естествено, с жена ми си бяхме вкъщи. Но все пак успях няколко пъти да отида на ски. Не съм толкова активен по пистите, както бях едно време. Възрастта си казва думата. Вече съм доста по-внимателен, защото се страхувам от травми. Но не се поддавам на паника – нито заради пандемията, нито заради нещо друго. Не съм склонен да правя трагедии от каквото и да било. Никога не съм бил песимист. Винаги гледам да съхранявам положителното в енергията си – колкото и да ни атакуват психически със световни катаклизми и катастрофи. Лошото е, че много хора все още не могат да се отпуснат, да се освободят от натрупания стрес. Най-важното е да запазим здрав разум, но вероятно трябва да мине още време, за да се върнем към нормалността.
– А вие какво планирате за този момент?
– Иска ми се с Маруся да обиколим още интересни и мистични места. Много си падаме по мегалити, долмени и всякакви каменни загадки, за които се смята, че са свързани с езичеството. Надяваме се това лято да прескочим поне до Гърция – там събирам материали за платната си, правя някои скици, нахвърлям рисунки, които после се превръщат в картини.
– Знае се, че не коментирате минали събития и личности от предишни периоди в живота ви, но все пак да ви запитам – чувате ли се по телефона с първата си съпруга?
– Не. Но както казвате, не говоря за политика и за това, което е било. Отговарям за живота си тук и сега. Аз съм артист, който се издържа с изкуството си.
