Данните показват, че малцина пишат безупречно. Почти всеки прави грешки – понякога волни, друг път неволни. Дори и тези с претенции за образование и социален статус.

Ето и какво най-често мъчи българина при писане:

Бройна форма: Петима учителЯ или петима учителИ?

Правилно е да се напише петима учители.

Тук става дума за едно правило, което е част от граматичната езикова норма. Особеността е при съществителните имена от  мъжки род.

Тези, които назовават лица, винаги имат окончание „и“: трима ученици, а не ученика, двама продавачи, а не продавача, осем инженери, а не инженера.

Съществителните имена, които назовават предмети, имат различия при образуването на бройна форма. При числителните имена и окончанието е „а“: пет колета, а не колети, два молива, а не моливи, десет часовника, а не часовници.

При наречията няколко, колко окончанието е „а“: няколко колета, а не колети, няколко стола, а не столове, няколко компютъра, а не компютри.

При наречията много, малко, толкова окончанието е или „и“, или „ове“: много столове, а не много стола, малко телевизори, а не малко телевизора, толкова ножове, а не толкова ножа.

Относителните местоимения: „Който“ или „когото“?

Щом се отнася за подлога, винаги е който.

Всъщност „който“ е относително местоимение, а „когото“ е формата му във винителен падеж.

„Който“ се употребява, когато се отнася към подлога в изречението:

Той е човекът, който ще реши проблема.

Който не работи, не трябва да яде.

Който се използва и когато се отнася за различни от подлога синтактични части на изречението, но назовават предмети: Той се качи на влака, който винаги закъснява.

Когато се отнася за пряко или непряко допълнение в изречението, се използва формата когото: Той беше мъж, когото колегите описваха като работохолик.

Възможно е да се използва и формата „комуто“ като заместител на „на когото“: Тя се влюби в човек, комуто морето беше най-голямата страст.

Окончанието на глаголите в множествено число: ХодиМ или ХодиМЕ?

Правилно е да се напише ходим.

Да слагаме окончание „ме“ на глаголите в множествено число, е правилно само в устната реч и то в някои определени региони на България.

Според правилото, когато глаголът има окончание „а“ или „я“ в първо лице единствено число, то в множествено число окончанието е само „м“: аз пея – ние пеем, аз играя – ние играем, аз чета – ние четем.

Само ако глаголът в първо лице единствено число завършва на „м“, тогава в множествено число той приема окончание „ме“: аз рисувам – ние рисуваме, аз преписвам – ние преписваме, аз смятам – ние смятаме.

Членуването: На какво отговаря – „той“ или „него“?

Подлогът винаги може да бъде заместен с той.

Една от най-досадните грешки. За всички думи от мъжки род, независимо каква е тяхната служба в изречението, има пълен член „ът/ят“ или кратък член „а/я“.

Думите, които са подлог в изречението, техните съгласувани определения и приложения се членуват с пълен член:

Небостъргачът има специални противопожарни системи.

Иванов е най-добрият учител по български език и литература.

Жокер: Думите след спомагателния глагол „съм“, след глагола „стана“ и др., както и когато думата може да бъде заместена с „той“ винаги се членуват с пълен член.

С кратък член се членуват думите, които не са подлог в изречението:

Тя отиде в магазина, за да си купи хляб. 

Той е добро момче, защото помага на най-слабия ученик в класа.

Жокер: Когато думата може да бъде заместена с „него“ или пред нея има предлог (на, с, до и др.), винаги се членува с кратък член.

Променливото „я“: пЯли или пЕли?

Правилно е да се напише пели.

Това е моментът, в който „я“ може да премине в „е“.

„Я“ се запазва, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1. Гласната е в ударена сричка; 2. Не се намира пред сричка, съдържаща „ж“, „ч“, „ш“, „й“); 3. Не се намира пред сричка, съдържаща „е“ или „и“; 4. Не се намира пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с „ю“, „я“, „ьо“: пял – пяла, цял – цяла, оцелял – оцеляла.

„Я“ се променя в „е“, когато е налице поне едно от следните условия:

1. Гласната не е в ударена сричка: място – места, сняг – снегът, смях – смехове, коляно – колене;

2. Намира се пред сричка, която съдържа „ж“, „ч“, „ш“, „й“: сняг – снежна, мляко – млечна, грях – грешка, смях – смешка, пях – пея;

3. Намира се пред сричка, съдържаща „е“ или „и“: желязо – железен, бял – бели, видяло – видели, изпял – изпели;

4. Намира се пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с „ю“, „я“, „ьо“: място – местя, пяна – пеня се.

В правилото, разбира се, има някои изключения: стоя – стояли, кафяв – кафяви, четях – четяхме и др.

Възвратни притежателни местоимения: „Свой“ или „техен“?

Употребата на формата на възвратното притежателно местоимение „свой“ (краткото „си“) е задължителна, когато тя се отнася за подлога в изречението:

Съдружникът ми повече няма да работи в нашата фирма, защото продаде своите акции (а не Съдружникът ми повече няма да работи в нашата фирма, защото продаде неговите акции.)

Ако с местоимението се означава, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът е говорещият, пишещият (обикновено първо лице), е допустимо да се използват и двете форми:

Аз обичам майка ми./ Аз обичам майка си.

Ние очакваме гостите си./ Ние очакваме гостите ни.

Учтивата форма: „Били“ или „бил“?

В случая правилното е били.

За да умеете да прилагате правилото за учтивата форма, е необходимо да различавате деятелните причастия от страдателните. Най-простото обяснение е, че деятелните завършват на „л“, а страдателните на „н“ или „т“.

Когато в изречението имаме минало деятелно причастие, то не се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме: Госпожо, бихте ли погледнали тези документи? (А не Бихте ли погледнала тези документи?)

Когато в изречението имаме минало страдателно причастие, тогава то се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме: Господине, Вие сте избран да участвате в нашата томбола. (А не Вие сте избрани да участвате в нашата томбола).

Употребата на главни букви: Българско Възраждане или Българско възраждане?

Правилно е да се напише Българско възраждане.

Правилото гласи, че когато втората дума от словосъчетанието е съществително нарицателно, то то се пише с малка буква: Света гора, а не Света Гора, Българско възраждане, а не Българско Възраждане, Народно събрание, а не Народно Събрание, Българска народна банка, а не Българска Народна Банка, Близкият изток, а не Близкият Изток.

Когато второто съществително от словосъчетанието е собствено, то се пише също с главна буква: Стара Загора, Южна Африка, Западна Европа.

Разбира се, всички собствени имена, независимо дали са в словосъчетание, или не, се пишат с главна буква.

Деепричастията

Това са онези форми, които завършват на „йки“ – правейки, ходейки и т.н.

Особеността, за която трябва да внимаваме при деепричастията, е, че те се използват само когато се отнасят за едно и също лице в изречението.

Например можем да напишем: Вървейки, намерих монета на земята. (вървенето и намирането на монетата се извършват от едно и също лице).

Но не можем да напишем: Вървейки, започна да вали. (вървенето и валежът не се извършват от едно и също лице).

Важно е да отбележим и правописа на деепричастията. При отрицателните форми частицата „не“ винаги е разделена от него: не искайки, не виждайки, не мислейки.

С някои изключения: нехаейки, недовиждайки и др.

Също така деепричастията се отделят със запетая.

И още нещо… 

Неин и воин се пишат с „и“, но това са само изключения. Думите в единствено число се пишат с „й“, тези в множествено число – с „и“: герой/герои, трамвай/трамваи, който/които, мой/мои.

Числителните редни само до 4 се изписват така: 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти. От 5 нагоре не се изписват така, защото завършват на „т“ или „м“, тоест е грешно да напишем 5-ти (получава се пет-ти): 5-и, 6-и, 7-и. Най-лесно е да сложите точка след тях – никога няма да сгрешите: 1., 2., 3. (чете се първи, втори, трети).

Когато има думи като особено, само, ако, освен и т.н., запетая не се поставя:

Ще ти купя шоколад само ако слушаш.