Интервю на Рени НЕШКОВА
Политологът и изборен експерт Димитър Димитров ще е вторият говорител на Централната избирателна комисия. Той заема мястото на Александър Андреев, който бе избран за председател на ЦИК. Димитров е член на сегашния състав на ЦИК от 2019 г., когато бе номиниран от Асоциацията на политолозите у нас.
-Г-н, Димитров, Конституционният съд единодушно допусна да разглежда искането на ГЕРБ. Атакуваните текстове са свързани с машинното гласуване, с промените в структурата и състава на ЦИК. Но и с просто око се виждаше, че има проблеми с експеримента за машинното гласуване. Какво може да се случи на практика?
-Каквото и решение да вземе Конституционният съд, то ще се отнася за следващите избори. Но тъй като въпросът за машинното гласуване стана прекомерно партиен, съмнявам се, че КС ще го гледа преди това.
-Много се говори за машинното гласуване и откриването на нови секции в чужбина. И човек се пита, ще може ли да се осигурят наблюдатели от Турция до Америка и навсякъде по света, как ще се гарантира честността на гласуването?
-Наблюдателите са от неправителствени организации, но партийните застъпници и представители трябва да бъдат финансирани от партиите, където има ограничения. Която партия реши да изпрати, колкото реши да изпрати в съответната секция, толкова ще бъдат регистрирани в ЦИК. Така че ще е ясно кой за какво. Напомням, че ЦИК играе ролята на РИК за гласуването в чужбина. Но по принцип няма как да бъде контролирана работата на машините извън страната. И мащабният проблем е, че ще имаме три класи гласоподаватели – тези, които ще ги задължат в страната да гласуват с машина; тези, които ще ги задължат да гласуват с хартия, защото машини няма да има, и тези в чужбина, които ще могат да си изберат едното или другото. Гласоподавателите в чужбина са и малко глезени, като онова важно малцинство, често обвинявано за нещастията на България. Има нещо изключително лицемерно в тази работа – ще открият секции примерно на 50-100 км в Германия, ще пратят по една машина за тези, които искат с машина и това е
-Мотивът за въвеждане на поголовно машинно гласуване бе, че така ще се гарантира честността на изборите и ще се прекъсне практиката на купуване на гласове.
-Няма такова нещо като купуване на гласове. Хората гласуват спрямо житейския контекст, в който се намират. Гласуват по определен начин, когато това според тях е благоприятно за положението им. Този тип гласуване има много повече съставни части от даване на 50 лв. Повечето гласуват така, както са гласували роднините им или за тези, които са им подарявали по нещо и така се наговарят за кого ще гласуват. И т.нар. корпоративен вот. Ами хората виждат, че колкото по-близо са шефовете на компанията, в която работят, до властта, толкова повече има шанс доходите им да нараснат. Това не е корпоративен вот, а рационален избор. Да, има и някои места, където ги принуждават. Ковачки беше такъв – купони, премии… Но като ги питаш работниците, никой нищо не е дал и не е взел.
-Някои се надяват на голяма жътва в чужбина. Ще има ли съществени разлики на предстоящите избори в сравнение с миналите?
-Може би ще излезе малко по-реалният резултат, защото повечето хора видяха резултатът и сигурно са прочели вица във Фейсбук: Като видях резултатите в чужбина и се успокоих – няма изтичане на мозъци. Най-големите проблеми ще са с логистиката и в страната, и в чужбина, така ми се струва. В чужбина трябва да се изпратят компетентни лица, да тестват машините, да ги инсталират. Ми не е ясно как ще стане това. Ние нямаме решение. Външно предложи три варианта, но те предпочетоха тестовете да ги направи доставчикът на машините. Няма такава страна в света, която да е поверила на частна фирма да й произведе изборния резултат, като при това софтуерът е произведен в чужбина. Няма гласуване с машини никъде в чужбина освен в Брюксел. Където е имало, вече са се отказали и дори със закон е забранено.
-Как ще коментирате гласуването по пощата?
-Може да го има, но ще се превърна в нещо като набирателна или писмовно-набирателна схема. И аз съм се шегувал, че ако има масово такова гласуване, най-после цената на един глас ще достигне пазарната си стойност.
