неделя, 5 май 2024 г.

Герасим Георгиев-Геро: За първи път няма да гласувам на следващите избори

 

Герасим Георгиев-Геро е роден в Русе. След като завършва училище, кандидатства в НАТФИЗ, където го приемат от раз в класа на проф. Димитрина Гюрова. Известен е на телевизионните зрители с ролята си на Карфиол Петров от шоуто „Пълна лудница“, като водещ на „Господари на ефира“, а сега е и лице на „Като две капки вода“ заедно със Зуека. Участва и в хитовия филм „Голата истина за група „Жигули“, а наскоро влезе и в ролята на Боримечката в спектакъла „Нова земя“ в Народния театър. Женен е за спортната журналистка Цвета Гагарова, с която имат 12-годишна дъщеричка Йохана. Ето какво сподели популярният актьор пред вестник „Галерия“.

 

 

Интервю на Ива ДИМИТРОВА

 

– Геро, играете барабанист във филма „Голата истина за група „Жигули“, как се подготвихте за ролята?

– Имаше си подготовка. Ходих при Стоян Янкулов-Стунджи на уроци около месец. Иначе Захари Бахаров ми даде назаем електронните си барабани, за да се упражнявам вкъщи. Силно казано е, че вече мога да свиря, но поне знам как стават нещата. Отстрани сигурно изглежда лесно да си музикант, но всъщност се изисква много труд. В крайна сметка удоволствието, като засвириш, е огромно, та всичко си заслужава.

– Някога като дете занимавали ли сте се с музика?

– Никога. Само съм танцувал 13 години народни хора и може би оттам имам чувство за ритъм. Българският фолклор е конвертируем и сме ходили на доста места по света на турнета, и то в годините на соца. Играх до 18 години, докато завърших училище. Като дойдох, за да уча в НАТФИЗ, се отказах. Сега обаче мога да изиграя само едно право хоро, ама аз съм си взел танците, стига толкова.

– А кога разбрахте, че искате да станете актьор?

– Доста рано, може би в пети-шести клас. Тръгнах в театралната школа на Любо Фърков в Русе и там за първи път се качих на сцената. Още тогава реших, че искам да стана актьор и да кандидатствам в НАТФИЗ. Родителите ми веднага ме подкрепиха. Не съм имал проблеми, макар че те нямат нищо общо с моята професия. Баща ми беше хранителен инженер, а майка ми лаборант. Брат ми пък е историк по образование. Те всеки път идват на премиерите ми и ме гледат. Бяха наскоро и на „Нова земя“ в Народния театър.

– Те къде живеят сега, в родния ви град Русе ли са?

–  Не са в Русе, а в едно село Ъглен, което се намира между Ловеч и Плевен. Там им е спокойно. Вече са пенсионери, гледат си градинка както всяко нормално семейство, което живее на село. Когато имам възможност, се стремя да ходя при тях. Нищо че съм ангажиран, намирам време.

– Свикнахте ли вече като водещ на „Като две капки вода“, все пак за първи път сте негово лице заедно със Зуека?

– Да, свикнах, да не забравяме, че съм бил водещ на други предавания. А в „Капките“ съм бил и участник, и жури, така че шоуто ми е познато от всяка една страна. Със Зуека си партнираме чудесно, а екипът е прекрасен. Познавам го от много години и не ми е бил чужд никога. Дано да радваме хората, което е най-важното.

С Димитър Рачков и Зуека на сцената на „Като две капки вода“

– Как се чувствате обаче като заместник на Димитър Рачков, с когото ви приписват конфликт?

– Нека всеки си пише каквото си иска, но истината е, че никога не е имало конфликт между нас. От много отдавна се познаваме с Митака, близки приятели сме, ето и в „Жигули“ се снимахме заедно, така че няма никакви противоречия между нас. Рачков си избра своя път да си прави свое собствено шоу, така че всичко е наред. Поканиха ме да го заместя и това е положението. За всеки, който беше седнал на неговото място, щеше да се пише, че има конфликт с него. Митака е прекрасен актьор, страхотен водещ, има си своите качества, аз имам съвсем други. Различни хора сме и всеки си заема своето място.

– А с Юлиан Вергов в какви отношения сте, защото на сцената изглежда така, че имате противоречия, дори го заляхте с вода в едно от предаванията?

– Пак ще разочаровам хората, но и тук няма конфликт. Номерът беше, че той трябваше да ме залее с вода, но понеже не може да ме уцели, аз го направих. Това си е част от шоуто. Ние с Юли сме играли заедно, снимали сме филми, изобщо сме близки приятели и това е един вид приятелска закачка, за да има настроение. Всъщност няма нищо лошо хората да си мислят, че имаме противоречия. Тези, които вземат нещата много на сериозно, явно нямат никакво чувство за хумор.

– Имате ли фаворит в „Капките“?

Всеки си има фаворит. Моите са двама, но сега няма да е коректно да ги казвам, все пак съм водещ. Но те ненапразно заемат едни от челните места.

– Вие сте участвали в предаването, но бихте ли влезли в друг риалити формат?

– Не, съгласих се, защото то е най-позитивното шоу, няма изгонени, никой не си тръгва с лош имидж.

– Какво е отношението на дъщеря ви Йохана, която е в пети клас, към актьорската професия?

– За съжаление и тя се увлече от моята работа. Актьорската професия не е за България, много е трудна тук, а да не говорим че няма и толкова много женски роли. Но няма да я спра, стига да иска и да обича това, което прави. Тя дори тази година стъпи за първи път на сцената на Музикалния театър в представлението „Аладин“, много се вълнува. Сега няма кой знае каква роля, но се справи идеално и най-важното е, че й носи удоволствие и се чувства добре на сцената. Ще изчакам още малко да порасне, преди да я запиша в някоя детска театрална школа. Но ако изяви желание, защо не и още сега.

– Не искате да тръгва по вашия път, но й бяхте хвърлили пъпа в киностудиото „Чинечита“ в Рим?

Направих го, защото тя много искаше да й хвърля пъпа във филмово студио. Дай, боже, да стане режисьор или продуцент, да е от другата страна на моята работа, защото, ако стане актриса, ще избере миньорска работа.

– Жена ви Цвета ви беше изненадала преди години с билети за концерт на Роби Уилямс, а вие как я сюрпризирате?

– Ние не спираме да се изненадваме всеки ден, все има някакви интересни неща. Надявам се, като поутихне вече тази пандемия, да попътуваме малко. Много ни се обикаля и може би аз ще ги изненадам с екскурзия, само да може да се пътува свободно навсякъде.

– Как се опазихте здрави, все пак работата ви е свързана с общуване с доста хора?

– Две са основните неща, колкото и тривиално да звучи. Спазвах мерките и отделно си сложих и двете игли на „Пфайзер“, вече имам образувани и достатъчно антитела.

С жена си Цвета и дъщеря им Йохана

– С жена ви откога сте заедно? Наистина ли Жени Лечева ви е запознала?

– 13 години някъде сме заедно. Жена ми е приятелка с Жени Лечева, с която имах репетиция в театъра и Цвета беше дошла да я гледа. Така се запознахме и лека полека с бавни стъпки всичко се нареди.

– През какво мина любовта ви, имахте ли изпитания?

– Знаете, че всяка една връзка си има своите лъкатушения нагоре-надолу. Появявали са се разни неща, но не са били чак драматични. Всичко отминава, когато с човека до теб гледаш в една посока.

– Къде й предложихте, на някое романтично място ли?

– Трябва да разочаровам читателите, но не е било на някое романтично място. Бяхме си вкъщи и й предложих. Иначе се оженихме в София, а тържеството ни беше със стотина човека в един хубав ресторант в Драгалевци.

– Цвета е спортна журналистка, някога правила ли ви е интервю?

– Лично тя не ме е интервюирала никога. Тя беше в „Канал 3“ и сега е в Нова телевизия. Иначе разработва свой собствен сайт за спортни събития. Харесвам нейната работа, защото обичам спорта, особено футбола, говорим си доста за това. Жена ми и дъщеря ми пък не изпускат моите премиери, винаги усещам тяхната подкрепа, за което искрено им благодаря. Йохана като по-малка беше гледала „Карлсон, който живее на покрива“ в Младежкия театър над десет пъти.

– Как се оправяте финансово в тази криза?

– Като всеки един човек. Ние, българите, сме свикнали да живеем с две и двеста. Шок е за онези от Запад, защото те не знаят какво е криза. А ние през какво ли не сме минали – имали сме режим на тока, редили сме се за банани и кисело мляко, преживели сме инфлация. Така че с глада, мизерията и лъжите сме свикнали и затова се оправяме по-лесно. Това ни е целият живот. И аз самият изплащам жилищен кредит, нищо че хората си мислят, че като ни дават по телевизията, сме някакви милионери. Няма такова нещо. Оправям се, нямам друг избор.

– Интересувате ли се иначе от политика, следите ли всичко, което се случва в държавата?

– Естествено, че се интересувам. Трябва да си пълен идиот, за да не се вълнуваш от това, което се случва. Ситуацията е патова, просто вече не знам тези хора на какво си играят вече, но положението е много лошо. Цупят се, връщат си мандати, говорят си през интернет всичките, аз тези неща не мога да ги разбера и най-неприятното е, че не отиват на добре нещата.

– А бихте ли влезли в политиката?

– Никога не казвай никога. Може би на по-късен етап, но за момента не. Сега, ако влезеш в политиката, ще е опръскано в кал всичко. Хора, на които си си дал гласа и си се доверил, правят глупости в парламента. Чувствам се разочарован и излъган и следващите избори ще са първите, на които няма да гласувам. Все ни призовават да упражним правото си на вот, но нямам сили вече да ме лъжат.

Ето направих го и какво какво стана – връщат си мандатите, все едно играят на жмичка, несериозно е. Каня читателите ви да дойдат да гледат последния ми спектакъл „Нова земя“ в Народния театър, за да видят неща, които се развиват по време на Съединението и след това, колко актуално звучат сега. Все едно отваряш вчерашен вестник. Не сме мръднали на йота за сто и кусур години. Просто е страшно това, което се чува на сцената, сякаш е днешната реалност.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html