ИВО АТАНАСОВ*, специално за anteni.bg
През 1992 г. на четири очи Луканов настоя да се приобщя към ОСД (Обединението за социална демокрация) в БСП. Въпреки разбираемия респект на начинаещия политик към възможно най-обиграния отказах.
Почти тридесет години по-късно президентът Първанов поиска да вляза в АБВ. Макар тогава да бяхме в неравната позиция на работодател и подчинен (бях негов секретар), отговорих отрицателно. В интерес на истината, нямаше последствия за мен от отказа ми.
Още в първата си книга (1993 г.) заявих в предговора: „Не принадлежа към никакви обединения, течения или други групи в БСП. НЕЗАВИСИМ СОЦИАЛИСТ СЪМ. Завися единствено от социалистическата идея“.
Оттогава три десетилетия бягам от фракции и движения. Последният щрих беше в събота, когато не отидох в НДК на учредяването на идейно-политическата платформа „Социализъм XXI век“. Неучастието ми в подобни платформи не попречи кюстендилската организация при моето лидерство да завоюва най-високите резултати в парламентарни и в местни избори. Вече над 15 години БСП не може да ги повтори никъде в страната. Подчертавам това не от нескромност, а за да се разбере, че успехите не зависят от принадлежността към едно или друго крило. Нещо друго е в основата им.
Фракциите отдавна не са това, което бяха. В началото не подлагаха на съмнение оставането си в БСП, бяха генератор на идеи за развитието на столетницата в сложното за нея време, благодарение и на тях тогава бе апогеят на вътрешно-партийните дискусии. (Да си спомним само денонощните пленуми) С напускането на АСО (независими) в края на 1990 г. и регистрацията му като отделна формация обаче страхът от разцепление в монолитната довчера партия промени отношението към движенията и теченията. С излизането и на други групи негативизмът към тях стана доминиращ. Свръхчувствителността по този въпрос не само продължава и до днес, но и с роенето през последната година стана още по-силна.
И новата платформа, за съжаление, едва ли ще успее. И не защото афишираните идеи не са добри. Напротив, немалка част са приемливи, и далеч не само от мен. Както бяха ценни намеренията и целите на почти всички подобни структури през целия преход. Не този обаче е пътят за реализирането им. В началото усещах това интуитивно, а сега целият горчив опит не просто говори, а крещи, че трябва да се търси друг подход.
Безкрайно важно е да се познава душата на партийния член и на левия избирател. Първият през целия преход ратува за единство („Вие там, горе, разберете се най-сетне!“). А фобията на тема „цепене“ влияе върху поведението му. Дори и когато партията не толкова се цепи, колкото се топи. Приема на нож всяко изявление, което му се струва насочено срещу ръководството и особено срещу лидера. А ако това се прави от името на някоя фракция, моментално членовете й биват нарочени за предатели и врагове. И днес виждаме как имена с ценен принос за БСП биват охулвани най-безцеремонно. Избирателите пък напоследък – дори и немалко от твърдите, като видят раздорите и разприте, се демотивират да гласуват или се оттичат към други политически формации.
Сега и поне в обозримото бъдеще промените в БСП, които поначало са трудни, няма да са възможни чрез активността на движенията и теченията. Техните предложения много по-безболезнено ще бъдат дискутирани и дори приети, ако не се поднасят от името на организирани структури. Ще бъде нелепо, ако „Социализъм XXI век“ не осъзнае това и в един момент излезе от БСП. Преобладаващата част от учредителите му са качествени хора и ще бъде жалко пътят им в политиката да приключи безславно като на другите отцепили се фракции. Подобна развръзка ще потвърди за пореден път, че който не успее да наложи идеите си вътре в своята партия, няма как да го стори извън нея.
Такава е и логиката, и изстраданият опит на целия преход.
*Иво Атанасов е политик от БСП, народен представител в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото народно събрание, председател на парламентарните комисии по култура и по медии. Бил е секретар на президента Георги Първанов и член на Съвета за електронни медии. По професия е журналист с повече от две хиляди публикации. Автор е на книгите „Парламентът като „Мъпет шоу“, „Особена точка“, „Леонардо от Лисиците“, „Стъклената къща“ и „Алпинистът без въже“. Член на СБЖ и СБП.
