Противоконституционно ли е решението на Народното събрание за въвеждането на единствено машинен вот на изборите? Как политическите сили у нас, според гледната си точка, приемат този проблем или това предимство? Какъв е световният опит с машинното гласуване? Отговори на тези въпроси сблъскаха пред Нова телевизия един бивш и един настоящ говорители на Централната избирателна комисия (ЦИК).
„Това не е първият случай, в който такъв текст се въвежда в Изборния кодекс. Преди две години тези, които се изказаха, че това решение е противоконституционно, го гласуваха единодушно в Народното събрание. През март 2019 г. беше въведено алтернативно машинно гласуване, което не беше приложено на нито едни избори, защото по-късно беше отменено”, посочи ексговорителят Цветозар Томов. По думите му новото в случая е „доста истеричната реакция” на някои от партиите срещу машинното гласуване.
„Машинното гласуване е аутосорсване на изборния резултат, на някаква частна фирма, в българския случай. Тя внася някакво оборудване, то се сертифицира, процесът наистина е сложен, дори тези, които са експерти, често не могат да се ориентират в софтуера и тънкостите по създаване на изборния резултат. Един машинен глас струва 55 лева – като разходи, а хартиената бюлетина 70-80 стотинки”, категоричен е Димитър Димитров – настоящият, но и вече отиващ си (според промененото законодателство) говорител на ЦИК.
Томов е на мнение, че машинното гласуване може да разреши два проблема, които създават хаос в изборния процес. Единият бил това да се елиминира субективният фактор при броенето на бюлетините, а другият – да се намалят недействителните гласове.
„Нито Германия, нито Нидерландия, нито Ирландия се намират в 20 век, но са преценили, че от гледна точка сигурността на изборите е добре да няма машинно гласуване. Има много други начини да се постигне съгласие на това, което се брои”, контрира Димитров.
Томов призна в крайна сметка, че не може да се очаква, че проблемите на изборния процес ще бъдат решени просто с въвеждането на нови технологии за вота.
