Иво АТАНАСОВ*,
специално за anteni.bg
Уж бяхме вкусили всичко от демокрацията, пък сега виждаме, че все още не сме имали новоизбран парламент, който да не е в състояние да излъчи правителство. Както е тръгнало обаче, този „пропуск“ най-вероятно ще бъде поправен. ГЕРБ подържа два-три дни връчения от президента Радев проучвателен мандат и побърза да се отърве от него. „Има такъв народ“ го върна на секундата. „На секундата!“, намери за необходимо да натърти Слави Трифонов. Каква голяма, макар и не футболна, а шахматна драма!
Проучвателният мандат за съставяне на правителство заприлича на Черния Петър от популярната игра. Всеки се пази да не го изтегли, защото у когото се падне тази карта, лицето му ще бъде нацапано със сажди. Пък той иска да излезе от 45-ото Народно събрание чистичък, а не като коминочистач.
И тук е голямото противоречие – новият (съвсем условно казано) политик иска да разгради модела на ГЕРБ, но да си остане неоплескан. Като демонтираш нещо порочно обаче, няма как то да не те залее с чернилка. Но политикът-протестър се самозалъгва, че като отиде на нови избори, ще подобри дотолкова резултата си, та да изхвърли с лекота, изведнъж и без да му се налага саможертва методите на сегашното управление.
Само че това въобще не е сигурно. От 1997 г. насам, когато ОДС завоюва 137 депутатски места, никой не е получавал абсолютно мнозинство в парламента. През 2001 г. НДСВ бе на ръба със 120 депутати, след което парламентарното представителство от избори на избори стана все по-раздробено. Няма кой да постигне и сега комфортно мнозинство. Много по-вероятно е шансовете на „демонтажниците“ да променят нещо да се свият още повече. Защото в новия състав на НС сигурно ще се върнат патриотичните патерици на ГЕРБ, които на 4 април имаха върховната глупост да се явят поотделно.
Разграждането на модела не може да стане като с магическа пръчка. За повече от десет години ГЕРБ са се окопали здраво във властта – както в централната, така и в местната, имат влияние и върху съдебната, а най-мощните медии мандати наред не си и помислят друго, освен да ги обслужват. Наситили са държавните и общинските фирми със свои хора, които са крайно заинтересувани всичко да си остане непокътнато. Ето, това е статуквото, а не БСП, която отдавна и навярно трайно е изхвърлена отвсякъде. За принадлежността към статуквото не може да се съди по това, кой откога е в публичното пространство. Ако е така, то и партиите от протеста са част от него, защото може и да са новосформирани, но лицата им, поне основните, са от 20-30 години на екрана и са омръзнали не по-малко от „старите“ политици.
Да си статукво означава да си пуснал корени във всички нива на властта, което да ти позволява да саботираш опитите да бъдеш отстранен при неблагоприятен изборен резултат. Означава да гледаш на дръзналите да те извадят от зоната на комфорт като на противници, спрямо които без колебание да прилагаш целия арсенал от средства за демотивиране – незаконни подслушвания, компромати, психологически натиск, купуване на съвести.
Ето, това статукво ще си остане непоклатимо, ако амбициралите се да го променят се страхуват лицата им да не бъдат нацапани със сажди. Ако се пазят от мандата за съставяне на правителство като от Черния Петър в познатата игра. Жалко, защото обществото ни както никога досега в новия век има нужда тъкмо от коминочистачи.
*Иво Атанасов е политик от БСП, народен представител в 36-ото, 37-ото, 39-ото, 40-ото, 41-вото Народно събрание и бивш член на Съвета за електронни медии и съветник на президента Георги Първанов. По професия е журналист.Автор е на политическа сатира – „Леонардо от Лисиците“, „Стъклената къща“, „Парламентът като „Мъпет шоу“.
