Явор ДАЧКОВ
Партията на Слави Трифонов се оказа най-голямото статукво и излъга 550 000 души, които гласуваха за нея с надеждата за промяна. Трифонов обяви, че ще върне мандата веднага и няма да предлага на Народното събрание да гласува правителство. Това означава нови предсрочни избори през юли, защото третият мандат също няма да бъде реализиран. В краткото си обяснение, публикувано отново във Фейсбук, Трифонов обясни абдикацията си от властта така: „Има такъв народ“ няма необходимия брой депутати или партньори, за да състави правителство. Стабилно правителство. Предлаганата подкрепа е от политически субекти, които са вредни, алчни и доказано компрометирани. И това тяхното не е подкрепа, а зависимост“.
Това е лъжа, защото кабинет на Слави Трифонов би се ползвал с подкрепа на 165 народни представители (тук включвам и ДПС) при необходими 121. Поне така показва аритметиката от гласовете на политическите сили, които вече заявиха, че биха гласували за негово правителство в Народното събрание.
Слави можеше да управлява и без подкрепа на ДПС.
Ако „Има такъв народ“ бе наистина партия на промяната, за каквато се представя, щеше да направи коалиция с БСП и заедно с „Демократична България“ и коалицията на Мая Манолова да изхвърли ГЕРБ и ДПС от властта. Това е толкова кристално ясно и логично, че няма накъде. Разграничението на Трифонов от БСП, защото била партия на статуквото, е лъжа. БСП е единствената, при това голяма политическа сила, която е опозиция на Борисов от самото начало на неговите управления през 2009 г. От 12 години левицата последователно се противопоставя на Бойко Борисов и ГЕРБ, веднъж дори го свали за малко през 2013 г., а от всички останали само тя не се изкуши да влиза в официални и задкулисни договорки с тях.
Ако Трифонов бе автентичен, а не фалшив противник на сегашната власт, още в изборната нощ щеше да обяви широка анти-ГЕРБ коалиция с БСП, а днес вече да имаше работещо правителство на промяната.
Той предпочете да шикалкави и мълчи, а накрая и да върне мандата, защото от самото начало беше подставено лице на статуквото. Неговата роля трябваше да бъде тази на парламентарна патерица, която да служи хем за параван, хем за натиск в сложните отношения между ГЕРБ и ДПС, чиято неофициална коалиция управлява България в последните няколко години. Мисля, че и двете сили са инвестирали в Слави и неговата партия, но всички останаха неприятно изненадани от изборните резултати, които му отредиха водеща роля в политическото шоу. Той бе гласен за поддържаща роля, а получи главната поради лошото представяне на БСП и загубата на ВМРО.
Никога не е имал намерение да управлява и никога не е имал капацитет за това. Неговата парламентарна група е набързо скалъпена формация от случайни хора, които нямат нищо общо помежду си, а самият Трифонов никога не е имал и намерение да участва активно в политическия живот на страната. Неговата идея е политическото брокерство и бизнес от търговия с гласове за подкрепа, но не и поемането на истинска отговорност за управлението на страната. Това е добре да го знаят всички, които гласуваха за него, включително и онези 80 000 българи, които се редяха по опашки в Париж, Лондон и Мадрид, за да пуснат гласа си за това политическо недоразумение.
Слави Трифонов води предаване по най-гледаната телевизия в най-гледаното време в продължение на 20 години. Тотална глупост е да се мисли, че този човек е антисистемен играч, който ще разруши статуквото. Той е най-голямото статукво, иначе никой нямаше да му позволи да разиграва пошлите си скечове в национален ефир цели две десетилетия. Хубаво е, че днес маската му падна, дори и само наполовина.
Все още има заблудени хора, които ще гласуват пак за него, но си мисля, че този път ще са значително по-малко. Разочарованието от начина, по който той се държа в последния месец след изборите и отказът му да състави правителство ще отблъснат избиратели. Партията му еднодневка пак ще има значително присъствие в следващия парламент, но без влиянието, което получи сега и проигра с лека ръка. В политиката такива грешки не се прощават.
И по-добре, че е така, защото Слави е политическо дъно, а не оттласкване от него. България ще има шанс за промяна, когато на хоризонта се покаже истинска алтернатива на сегашната власт. Засега такава не се очертава, а Борисов все още си остава победител.
