Цветница е един от най-хубавите и богати на цветове пролетни празници в православния ни календар.
В последната неделя преди Великден (тази година 25 април) празнуват всички, носещи имена на цветя, дървета и зеленина. Празникът е познат и като Цветна Неделя, Вая и Куклинден.
На този ден християнската църква отбелязва влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според Новия завет Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки…
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Дружината, която на предния ден е лазарувала, отива на реката, където всички пускат венчетата си по течението и гадаят – чието венче изплува най-напред, тази мома първа ще се омъжи. Момите си избират „кумица“ и гостуват в дома й, където тя се е приготвила с трапеза. Името на обичая е „кумичене“, „кумичане“. Нейната роля на „кумица“ продължава до Великден.
Привечер на мегдана се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват и други девойки и момци. Те „затварят“ хорото и така това е първото сключено хоро след великденските пости, когато не се играят хорà.
На Цветница освен гадаене с направените в този ден върбови венчета, момите приготвят и обредни хлебчета – „кукли“.
В някои части на България съществува вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им занесат нещо, затова се извършват и поменални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носят върбови клонки, тамян, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си, след което забождат върбовите клонки върху гроба, а с царевичните стъбла запалват огън.
На Цветница имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
