Света литургия се отслужва във всички храмове днес по случай празника – Лазаровден.
Лазаровден е един от трите големи християнски празника, предхождащи Великден. Според Библията на този ден Исус Христос връща към живота приятеля си Лазар четири дни след неговата смърт. Бог казва „Лазаре, излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Ето защо името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден и винаги е в събота. Празникът започва рано сутринта. Младите момичета се обличат в празнични премени и се разделят на групи по 5-6 лазарки. Те обикалят селото, пеят и танцуват. Всички очакват лазарките с нетърпение.
Благославят домовете, в които влизат за здраве, плодородие и щастлив живот. В ръцете си лазарките носят малки кошнички, окичени със зеленина и цветя. В тях те събират получените дарове – яйца, сухи плодове, орехи, царевица, а после играят несключено лазарско хоро.
Те пеят за всеки член на семейството, за млади и стари. На девойките – за хубост, на момците – за храброст и ловкост.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. Ритуалите са свързани с преминаването на девойката от детството в зрелостта. Освен това бележат началото на Пасхалното тържество.
Имен ден празнуват всички, носещи името на св. Лазар – Лазар, Лазарка, Лазарина и техните производни.
