Михайлина ДИМИТРОВА
Шпионските игри в Европа с главен герой Русия се завихриха в месеца, когато България произведе парламентарни избори и съвсем естествено се оказа с правителство в оставка. Случайно ли е съвпадението? Може би, но цялата картина твърде много напомня на класическо активно мероприятие от времето на Студената война.
В България гръмна шпионски скандал, двама руски дипломати бяха изгонени, като последваха съдбата от 2020 г. на общо шестима техни другари, други шестима българи се оказаха в ареста, обвинени в шпионаж в полза на Русия. Полша експулсира двама руски служители от посолството във Варшава. Чехия стигна до скандалното число 18 изгонени руснаци в скандал, свързан с експлозии на боеприпаси.
В цялата дандания, започнала с българския случай, лъсна още един български елемент. Фирмата за боеприпаси ЕМКО бе замесена в нелегален износ за Украйна през Чехия и участие в взривовете на чешка територия през 2014 г. А собственикът на ЕМКО Емилиан Гебрев бе отровен през 2015 г. с….новичок. За кого се сещате първо при споменаването на думата новичок? За Алексей Навални, който в момента бере душа в руски затвор.
Заплетено, нали? Ами целта е именно тази – множество случаи в геометрична прогресия за кратък период от време, видимо отделени един от друг, които заливат уважаемата общественост с детайли и скандали и логиката на събитията се размива в подробностите. При вглеждане обаче правят впечатление няколко елемента.
Първо, замесването на ЕМКО в чешките експлозии отпреди седем години става основно по медийни публикации, където гърмят новини, непотвърдени нито с документи, нито по друг официален начин. А оръжейният бизнес изисква доста документация, поне на територията на ЕС, където се намират държавите членки Чехия и България. Изплюването на факти парче по парче, като те преминават първо през медии, а не през прокурор, си е класическа шпионска тактика (това, разбира се, не означава, че ЕМКО и собствениците й са изцяло „бели и добри“).
Второ, българският случай се разви две седмици преди изборите в страната, чешкият с „българска следа“– две след това. Резултатът – всят смут, безпокойство, чувство за несигурност и въпроси, които надали ще намерят отговор, поне официално. В момент, когато властта в България очевидно ще бъде сменена. Това е втора класическа тактика от арсенала на всяка уважаваща себе си тайна служба по света.
Трето, нито един официален представител в България не е коментирал достоверността на замесването на България в международна афера, която доведе до срив в дипломатическите отношения между Чехия и Русия, невиждан от Втората световна война насам. А Чехия не е коя да е страна в Източна Европа. Това мълчание надали е случайно.
Руснаците, общо взето, стоят и гледат мача. Като си гонят реципрочно толкова дипломати от съответните държави, колкото са засегнати техните представители. Тоест спазват дипломатическата практика и също своята линия – ние не сме виновни, това е дело на САЩ, всичко навсякъде е скалъпено.
Четвърто, тази източноевропейска драма съвпадна с една далеч по-мащабна и следена от целия свят пиеса – дипломатическата криза между Вашингтон и Москва, където всяка от суперсилите вика „за консултации“ своя посланик у дома, а Путин и Байдън се дебнат дистанционно като котка и мишка и всяко движение или жест има значение. С една основна причина (разбира се, не единствената) – дрънкането на оръжия в Украйна и реалната перспектива от нова война в региона. Днес напрежението достигна нов връх, като Путин директно заплаши Запада „да не пресича червените линии“, а междувременно вторият човек на Вашингтон в посолството в Москва, останал сам на барикадата, бе привикан на спявка в руското МВнР. Съвпаденията надали са случайни.
Пето, един допълнителен интересен детайл мина някак незабелязано в информационния поток през последната седмица. Източник, пожелал анонимност, съобщи, че водещо посолство от държава партньор в НАТО е провело интензивни дипломатически совалки в София с партиите, спечелили място в новия парламент. С кратко и ясно искане – независимо от противоречията между политиците и тежките разделителни линии, трябва да се състави стабилно правителство с хоризонт поне до президентските избори.
Причината е съвсем прозрачна – България както винаги е на разлома между Великите сили, в случая с излаза си на Черно море, твърде близо до спорния между Русия и Украйна Кримски полуостров. И степента на несигурност във вътрешнополитически план не устройва – нека да го кажем така – евроантлантическите ни партньори, в чиито интерес е София да бъде предвидим играч на нажеженото геополитическо поле в региона.
Човекът, който устройва въпросното водещо посолство, както „Антени“ предрече първи, е номинираният в момента кандидат за министър-председател. Както знаем, неговите шансове да заеме поста клонят към нула. Интригата предстои – дали въпросното посолство ще заложи на следващата политическа сила и ще преглътне правителство в София на всяка цена, или ще рискува с допускане на предсрочни избори? Ще наблюдаваме с интерес.
