Тодор ТОКИН
В сряда се проведе първото заседание на Комисията за ревизия на управлението на Бойко Борисов. Тя ще установява има ли злоупотреби и нарушения при разходването на средствата от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавните предприятия и дружества с повече от 50% държавно участие през последните десет години. Комисията е председателствана от Мая Манолова.
И какво от това? Известно е, че ако искаш да НЕ се свърши някаква работа в България, се създава комисия.
За 30 години се нагледахме на какви ли не комисии, създавани по какви ли не поводи. Гръмко начало, клетвени обещания, че този път нЕма да има лабаво, постепенно дейността им замира, от време на време някой ако се сети да попита какво става с тях, отговорът е – срокът е до еди-кога си, ще научите тогава. И това „тогава“ никога не идва.
Веднага се сещам как в 36-ото НС СДС създаде комисия да търси къде са изнесените от БКП стотици милиони долари от страната чрез т.нар. задгранични дружества. Още си спомням и какво ми каза един от членовете на тази комисия – който тръгна да търси милионите на Луканов по света, стана милионер. Днес този човек си живее живота в една прекрасна западна столица.
Ами колко „бели книги“ щяха да бъдат писани? Всяка нова власт обещава да разкрие кирливите ризи на предшествениците си. И не го прави.
Започва се с артилерийска подготовка, пускат се една-две медийни партенки, народът тръпне в очакване и… си остава с очакването. Та досега.
Трябваше например да има „Бяла книга“ за престъпленията на комунистическия режим, която да разкрие на народа причините за тежката икономическа и социална криза и виновниците за незавидното му дередже. Уж черновата на бялата книга бе готова, всеки момент трябваше да бъде публикувана, ама се оказа, че един министър я взел от друг министър за справка и книгата изчезнала. Даже се говореше, че за по-сигурно е била изнесена в чужбина.
После БСП се закани да пише бяла книга за това, какви ги е вършил СДС по време на правителството на Филип Димитров. Писаха, брисаха, излязоха някакви клишета за финансово-икономическа разруха и стихийна и пагубна политика. Без да се споменава и едно име. Защото между тези имена имаше и на много „наши хора“. Твърдеше се, че Андрей Луканов мобилизирал целия си клан, за да не стане ясно как е създадена олигархията, а министрите на Жан открито са го саботирали в изготвянето на книгата. Тя и досега стои засекретена в потайностите на „Дондуков“ 1.
Дойде време и на правителството на ОДС, начело с Иван Костов, да пише своята „Бяла книга“. Този път – за банковите фалити при управлението на Виденов и за кредитните милионери. Остана в историята заканата на Костов: „Върнете ми парите“! Защото в началото на 90-те 3000 юридически лица бяха взели кредити за към 1 млрд. 700 млн. долара. 547 милиона от тази сума бяха върнати, но в левове, когато доларът вървеше по 200-300 лева. Когато курсът стана 3000 лева за долар, кредитните милионери бяха отдавна изчистили дълговете си. Бе внесен законопроект за преизчисляване на валутните задължения – всички валутни кредити трябва да бъдат върнати по курса на деня. От трибуната на НС Костов заяви, че „Такъв проблем няма пред държавата“. И фактически ги опрости тези кредитни милионери, за да могат после да участват в приватизацията. Излезе дори и книжка с имената на кредитните милионери. И какво от това? И нито един от шефовете на фалиралите банки не понесе отговорност. Нито един.
А в закона за разкриване на доносниците на ДС от онова време имаше специален подраздел за кредитните милионери. Но малко преди да бъдат публикувани, тази комисия беше закрита.
Както казваше Човекът-парламент Гиньо Ганев, битият си е бит, останалото е известно.
През 2009 г. , малко преди да дойде на власт, Бойко Борисов се закани да вкара Ахмед Доган и Сергей Станишев в затвора. „Срам за Станишев и Доган, срам за институцията, наречена парламент! Бих казал на Станишев и Доган, че в момента те си играят с моя живот. Станишев и Доган прекрачиха границата на политиката и те чрез партиите си се опитват да ме атакуват лично. Това е пряк опит да се посегне на живота ми. Ще ги преследвам и двамата докрай след този случай, ще ги преследвам до затвора”, закани се Бойко Борисов, когато в НС бе формирана комисия да изясни т.нар. случай Сретен Йосич.
Днес Станишев е уважаван президент на Партията на европейските социалисти в Брюксел, а Ахмед Доган си живее живота в софийските и морските сараи и се кани отново да разпределя порциите чрез новия си проект „Има такъв народ“.
Народът е казал: Гарван гарвану око не вади“ .
Кой казва, че в България няма национално съгласие? Има и още как. То не е записано никъде, но гласи: „Наш’то си е наше, каквото докопаме, докато сме на власт, ва’што – ваше, когато вие сте на власт“.
Това национално съгласие се роди в разговори на посветени представители на БКП и СДС в потайните стаички на НДК и апартаментите около него по време на т.нар. Кръгла маса. Някои я нарекоха „шарено политбюро“. Други – софра, и те май бяха прави, защото тайните договорки за държавата като софра действат безотказно вече 30 години. Ако някой се осмели да бръкне малко по-дълбоко в далаверите на предшественика си, просто го изхвърлят от борда. Като Жан например. И това влиза в националното съгласие.
Мая Манолова е стара пушка и отлично знае това. Така че от нейната комисия освен периодични пушилки и прах в очите на жадуващия за справедливост електорат не може да се очаква нищо друго.
Ликуй, народе!
