Промяна на границите в Западните Балкани се предлага в неофициална дипломатическа нота, която циркулира в ЕС и е видяна от Ройтерс.
За т.нар. „нон пейпър“ първи съобщиха от словенския сайт necenzurirano.si., тъй като Словения ще стане ротационен председател на ЕС от юли тази година за шест месеца. Документът предлага автономната Република Сръбска в Босна да бъде присъединена към Сърбия, доминираните от хървати кантони – към Хърватия, а Косово да бъде обединено с Албания. Основен аргумент е нарасналото влияние на Турция в страната, съставена от три етнически общности, поради нейната нестабилност и липсата на европейска перспектива.
В дипломатическия документ, според словенския сайт, се подчертава, че дори след установяването на мир след края на войните на Балканите, обещаните европейски перспективи и напредъка на Северна Македония и Черна гора в тази посока, „ключовите въпроси остават нерешени“. Това са:
– Дейтънското споразумение от 1995 г., което сложи край на войната в Босна, отнела повече от 100 000 живота, на практика признава постигнатото във войната, но не по принцип.
– в момента е трудно да си представим европейските перспективи на Сърбия и Косово. – Членството на Босна и Херцеговина в ЕС може да бъде напълно изключено.
– Междувременно празното пространство е използвано от Турция, която е увеличила влиянието си в Босна и Северна Македония.
– Освен Турция и шепа местни политици и техните привърженици, които лично се възползват от хаоса и нефункциониращите институции, никой не е доволен от ситуацията в Босна.
„Никога не сме виждали това предложение, ако то съществува“, каза говорителят на ЕС в Брюксел пред Ройтерс. Документът е приписван от словенски медии на словенския премиер Янез Янша, който, както се съобщава, го е изпратил на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел като предложение за това как да се справят с региона, след като Словения поеме председателството на ЕС през юли. Но Янша отрече да е изпратил документа. ЕС не коментира, но един брюкселски дипломат заяви пред Ройтерс, че страните- членки на ЕС не са обсъждали документа.
Ройтерс не е успял да провери автентичността на дипломатическата нота, въпреки че тя циркулира в официалните канали и е видяна от много дипломати и служители. Подобни „нон пейпъри“ са често срещани при вземането на политически решения в ЕС, въпреки че не се оповестяват публично.
Сефик Джаферович, който представя бошняците в тричленното междуетническо президентство на Босна и Херцеговина, написа писмо до Шарл Мишел, в окето подчертава, че документът е причинил нестабилност и стрес в Босна, където босненските сърби от години говорят за отделянето на техния регион. Джаферович призовава Мишел незабавно да прекрати инициативите, които биха могли да доведат до нова война в региона.
Делегацията на ЕС в Сараево се опита да успокои ситуацията, като заяви: „ЕС недвусмислено се ангажира със суверенитета, единството и териториалната цялост на Босна и Херцеговина… това е нашата непроменена позиция“. Германският европейски министър Михаел Рот написа в Twitter: „Страните на # Западните Балкани имат бъдеще само като мултиетнически и мултирелигиозни общества. Регионалното помирение и сътрудничество са ключовете за мир, демокрация и просперитет. Очертаването на нови граници е опасен път“.
