Водещата на следобедните и късните новини на Би Ти Ви Марина Цекова крие интересна семейна история. Във вените й тече четири 4 вида кръв – майка й е наполовина украинка и унгарка, а баща й – българин и чех. Журналистката трябвало да се роди в Киев, но заради аварията в Чернобил семейството й по спешност се мести в София. Години след това обаче живее при баба си в Украйна, която я учи на борбеност още от малка, пише „Галерия“.
Възрастната жена живее изключително трудно, израства сред бедност, лишения и гонения, а по време на Втората световна война дори става снайперист. „Не са я изпратили на фронта, защото е била твърде умела и са я оставили да обучава тези след нея. Точно това спасява живота й, а така и моя.
Голяма част от семейството й загива във войната.
От разказите й знам какво е ръцете ти да залепнат за метален снаряд“, разказва Марина. Тя е ходила в Унгария десетки пъти, но никога не е живяла там. Обича и четирите парчета от родовия си пъзел, защото й носят спомена за бабите и дядовците й, които вече не са живи. Водещата прекарва в Берлин шест години, където учи публицистика и комуникация и филмови науки. Магистратурата й по медии и политически комуникации отново е в немската столица. Марина трупа опит в „Дойче Веле“ в Бон, но избира да се върне в България. Магията на телевизията открива през 2011 година като стажант в публицистичното предаване „Панорама“, след което става репортер, водещ и продуцент в Нова телевизия. Тя е автор на редица документални филми, като един от тях е
за най-страшния концентрационен лагер в света – „Аушвиц“,
все още се помни. Марина пътува дотам с единствената българска еврейка, оцеляла в ужаса на „Аушвиц“. В един от снимачните дни потеглят към лагера в четири сутринта. Когато пристигат, я обзема огромна тъга, защото концлагерът е изграден с усилията и съзнателния избор на много хора. „Там разумът спира. Не може нормален човек да проумее зверствата, които са се случили. Още повече когато до теб е една жена с ограбен от това място живот. Тъжно място е „Аушвиц“, но е важно да се види. За мен това е паметник на изборите, които често ни се налага да взимаме в живота си“, смята Цекова, която именно заради тези места, които посещава покрай филмите си, обича професията си.
Не обаче работата я среща с мъжа й – новия водещ на „Тази сутрин“ по Би Ти Ви Златимир Йочев. Запознанството им е като по филмите – на сватбата на техен приятел. Започват да си говорят и
бързо разбират колко приятно им е да са заедно.
Така двамата вдигат сватба и вече са родители на дъщеричката си Тамара, която се ражда навръх Бъдни вечер през 2018 година. Поканите към Марина и съпруга й от Би Ти Ви обаче идват една след друга и нямат нищо общо със семейното им положение.
След раждането на детето Цекова се връща от майчинство в Нова телевизия, където работи десет години, но през декември е поканена в Би Ти Ви и приема. Златимир е харесан за водещ на сутрешния блок месеци по-късно. Въпреки натовареното си ежедневие и разминаването в работните им графици те винаги намират време един за друг. Златимир се прибира около обед, а тя излиза в късния следобед, така че прекарват дълги часове заедно. „Не е лесно, но и двамата много се стараем да открием своя баланс. Той е резултат от обстоятелствата, но и от много старание, работа и понякога жертви от наша страна. За щастие сме възпитани никога да не приемаме семейството си като даденост и се стремим то никога да не се превърне в такова“, е филофосията, която Марина изповядва.
Двамата обаче рядко пускат телевизия вкъщи,
защото се опитват да не носят работата си вкъщи, а цялото им свободно време да е посветено на Тамара. В един от редките моменти, в които телевизорът е пуснат, а дъщеря им ги вижда от екрана, й е толкова безинтересно, че сяда в скута на майка си, за да й оцвети лицето с моливи. Малката ходи на ясла с огромно удоволствие. Марина няма планове за бъдещето на Тамара, иска тя сама някога да избере своя път. Както и самата водеща го е направила преди години. Тя владее четири езика, а преди да замине за Берлин, учи в елитната немска гимназия, където не литературата, а математиката е нейната стихия. Любовта към писането се появява чак в по-горните класове, но така я завладява, че я държи и до днес.
