България трябва да издаде документи за самоличност на дете с две майки в еднополов брак, сключен в Испания, едната от които е българка. Това е становището на генералния адвокат към Съда на ЕС в Люксембург. Другият родител е жена-британка. Българските власти обаче отказаха да посочат две майки в удостоверението за раждане, което доведе до преюдициално запитване от Административен съд – София до Съда на Ес в Люксембург.
В случая генералният адвокат Юлиане Кокот само излиза със становище, но не може да принуди България да признае брака или родителските права над детето. Генералният адвокат заявява, че българските власти не могат да откажат да издадат паспорт или друг документ за пътуване на детето, в който двете жени да са посочени като родители, за да може то да пътува с всяка от тях. „България не може да откаже да признае произхода на детето за целите на прилагането на вторичното право на Съюза относно свободното движение на гражданите с мотива, че българското право не предвижда нито института на брака между лица от един и същи пол, нито майчинството на съпругата на биологичната майка на детето“, пише Кокот. И обяснява, че ако детето е български гражданин, България трябва да му издаде документ за самоличност или документ за пътуване, в който и двете жени да са посочени като родители, коментира юридическият сайт „Лекс“.
От друга страна обаче генералният адвокат заявява, че България има право да откаже да издаде акт за раждане на детето, в който са вписани две майки.
Двете майки подават жалба то Административен съд- София. Те са се оженили в Гибралтар, който вече не е част от ЕС след Брекзит, и живеят в Испания, но нямат испанско гражданство. затова и роденото там дете през 2019 г. не може да получи испански документ за самоличност.
Българката подава искане до район „Панчарево” на Столичната община да издаде акт за раждане на детето. От там ѝ указват да предостави в 7-дневен срок доказателства коя от двете жени е биологичната майка на момиченцето. Жената обаче счита, че съгласно действащото законодателство в България не е длъжна да предостави подобна информация. Така общината отказва да издаде акт за раждане като посочва, че липсват данни за установен произход на детето по отношение на неговата биологична майка, както гласят бълагрските закони. И заявява, че е недопустимо вписването в акта за раждане на двама родители от женски пол като майки на детето, тъй като еднополовите бракове в България са недопустими и подобно вписване би противоречало на обществения ред.
Така делото стига до АССГ, като той трябва да получи окончателен отговор от Съда на ЕС, преди да се произнесе. В заключението си генералният адвокат Кокот най-напред уточнява, че обратно на твърдяното от АССГ, не може да се приеме със сигурност, че детето е български гражданин. Причината за това е, че по закон българско гражданство по право придобива този, на когото поне единият родител е български гражданин, а в настоящия случай самоличността на биологичната майка не е известна.
Но Кокот отбелязва, че дори ако детето не е български гражданин, положението не излиза извън приложното поле на правото на ЕС. Генералният адвокат припомня, че правото на съюза не урежда правилата за установяване на гражданското състояние на дадено лице, и по-специално за неговия произход. Държавите- членки обаче трябва да упражняват своята компетентност в тази област, като спазват правото на ЕС. И в тази връзка подчертава, че правото на свободно движение включва правото да се води нормален семеен живот както в приемащата държава, така и в тази по произход на гражданина на ЕС.
Съгласно българското право издаването на акт за раждане е предпоставка за издаването на български документ за самоличност: следователно отказът за такова издаване би застрашило ефективното упражняване на правото на свободно движение на детето, пише в заключението.
Затова генералният адвокат приема, че „отказът на българските власти да съставят искания акт за раждане представлява пречка за правата, които правото на Съюза предоставя на жената, посочена с инициали – В.M.A., и — в случай че детето е български гражданин — и на това дете“. Не става ясно обаче как при отказ за издаване на акт за раждане с две майки след това детето би получило паспорт или друг документ за пътуване, в който да фигурират двете жени.
