САЩ съобщиха, че отлагат окончателното си изтегляне от Афганистан, планирано за 1 май и това ще се случи поетапно до 11 септември. Причината е несигурната обстановка там, бавещите се мирни преговори между различните местни политически групировки и засилващите се страхове, че талибаните ще започнат отново кървава гражданска война, щом международните сили се изтеглят. Един анализ на Би Би Си:
Последните американски войници ще си тръгнат от Афганистан до символичната дата 11 септември, съобщиха официални източници. Тогава ще приключи и мисията за около 10 000 бойци на НАТО, водени от САЩ.
„Трябва да приключим книгата за 20-годишната война“, така се изрази американски служител, цитиран от Би Би Си. След две десетилетия какво казва тази „книга“? Това е драматично различна държава от разрушената земя на талибаните, свалени от инвазията от САЩ през 2001 г. след атаките от 11 септември. Графикът за изтеглянето на международните сили е решаващ. Това може да ускори пътя към мира или сгромолясването към насилие в едно по-отворено общество, което пуска корени – макар и бавно и неравномерно – през последните две десетилетия.
„Най-добрият възможен резултат може да се очаква, че този график за изтегляне служи като катализатор и механизъм за оказване на натиск върху афганистанските партии да постигнат политическо споразумение до септември или да се изправят пред кървава гражданска война в сирийски стил“, предупреждава Тамим Асей, изпълнителен председател на института на войната и мира в Кабул.
Много афганистанци се страхуват от ужасно преобръщане към гражданска война в конфликт, който вече е описан като един от най-насилствените в света. „Най-много се притеснявам, когато срокове са приложени към тяхното изтегляне, но не и условия“, съжалява афганистански активист за правата на човека. „Талибаните просто ще ги изчакат и няма да навлизат в съществени въпроси.“
Но висшият служител на администрацията, който информира журналистите за изтеглянето, беше категоричен: „Президентът прецени, че подход, основан на условия, който е подходът през последните две десетилетия, е рецепта за оставане в Афганистан завинаги.“ Има и обещание „да използваме пълния ни набор от инструменти, за да гарантираме бъдещето, което афганистанците търсят, с най-голям шанс да се осъществи“. Но най-добрата разменна монета във Вашингтон е неговата военна мощ. Напускането на всички чуждестранни войски, които сега подкрепят афганистанските правителствени сили, е едноличното преследване на талибаните, тъй като техните бойци продължават да се придвижват обратно, район по район, в нарастващ брой провинции. Нямаше добри възможности на бюрото на президента Джо Байдън, когато той наследи миналогодишната сделка, която ангажира Вашингтон да изтегли войски на 1 май 2021 г. в замяна на неясен ангажимент за намаляване на насилието и водене на мирни преговори.
Сигурността на Съединените щати трябва да бъде решаващ фактор. И други сили на НАТО се очаква да последват американския лидер. „Това не е 2001 г., а 2021 г.“, отговори високопоставен служител на САЩ на въпрос за продължаващата заплаха, породена от групировки като Ал Кайда и Ислямска държава, които все още имат присъствие в Афганистан. „Ние преценяваме заплахата срещу родината, излъчвана сега от Афганистан, на ниво, на което можем да се справим без постоянен военен отпечатък в страната и без да останем във война с талибаните.“
„Решението винаги ще да се свежда до по-широка политическа преценка за американските интереси, и от тази гледна точка решението има смисъл“, казва Лоръл Милър, директор на Азиатската програма в Международната кризисна група и бивш официален служител в Държавния департамент на САЩ. Но съжалението бързо се прокрадва. „Трагедия е, че САЩ не станаха сериозни, опитвайки се да установят един мирен процес в Афганистан много по-рано, преди да изтече нишката“, коментира Милър, който участва в някои от първите предварителни усилия за проучване на договорените решения.
Историята хвърля дълга тъмна сянка в Афганистан. Много от едни и същи енергийни посредници и военачалници, които насочиха оръжията си един към друг в яростна битка след изтеглянето на съветските войски през 1988 г., получиха гордо място в новия процес на преговори.
Има аргумент, че само те имат силата да сключат сделка с талибаните. Но има и безпокойство, че те не могат и не искат да говорят за Афганистан от 2021 г., включително за жертви на военни престъпления, жени- активисти и по-широко гражданско общество. Има бъркотия от мирни планове, предлагани от политически съперници. Що се отнася до талибаните, те все още са фиксирани върху нарушеното обещание на САЩ да се оттеглят напълно до 1 май. „Докато всички чуждестранни сили не се изтеглят напълно от родината ни, Ислямското емирство няма да участва в никоя конференция, която да взема решения за Афганистан“, обяви говорителят на талибаните д-р Мохамед Нийм в публикация в Twitter няколко часа след публикуването на новината за решението на САЩ за отлагане на изтеглянето.
Въпросната конференция сега е „приобщаваща конференция на високо ниво“, организирана от Турция, Катар и Организацията на обединените нации в Истанбул на 24 април. Това е решаващо парче в новия афганистански пъзел на администрацията на Байдън. ООН се поставя на централно място, тъй като се налагат усилията за ускоряване на мирните преговори, както и за постигане на консенсус между регионалните сили, всяка със свои афганистански пълномощници. В Катар, където екипи от талибански и афганистански правителствени преговарящи се събират от септември, някои талибани бяха изслушани, използвайки английския идиом „топката вече е в нашия двор“ в отговор на новината за забавено изтегляне от САЩ. Те винаги са настоявали, че се стремят към мир. „Ръководството на талибаните не показва признаци на желание за мир и всеки признак е за желание да продължи пътя към властта чрез война“, оценява Кейт Кларк, една от директорите на Афганистанската анализаторска мрежа.
Заглавието е на редакцията.
