Хората, които често използват саркастичен език, обикновено са умни и креативни, пише сп. „Джърнъл ъв аплайд сайколъджи“, цитирано от БТА.
Авторите му от университета Бар-Илан обясняват, че самият сарказъм изисква сериозни познавателни и мисловни процеси.
Изследователите обаче отбелязват, че става въпрос за същински сарказъм, а не за навика да се злорадства и да се сипе жлъч по околните. В този случай интелект и креативност не са необходими.
Учените допълват, че саркастичността е вродена способност. Тя често не е свързана с т.нар „книжен“ ум, въпреки че не само не пречи, но и допълва високия коефициент на интелигентност.
Специалистите добавят, че хората могат да извлекат ползи, ако слушат личности, които правилно разбират чуждите язвителни забележки и са се научили да използват сарказма на професионално ниво.
Сарказмът (на гръцки: σαρκασμός от на гръцки: σαρκάζω, буквално „разкъсване на плътта“) е вид сатирично инкриминиране, язвителна насмешка, най-високата степен на ирония.
Сарказмът е подигравка, която може да се открие в положителна оценка, но като цяло винаги има негативна конотация и се отнася към недостатъка на човек, предмет или явление.
Както и сатирата, сарказмът включва в себе си борба с враждебни явления от действителността чрез осмиването им. Негови отличителни черти са безпощадността и остротата на изобличаване. За разлика от иронията, в сарказма се изразява най-висока степен на недоволство, ненавист.
Сарказмът никога не е типичен прийом на комедиант, разкриващ смешна действителност, и който винаги я показва с определена степен на съчувствие и симпатия.
