Васил ГАРНИЗОВ**
Няколко прости твърдения, които почиват на предпоставката за несътрудничество от страна Партия „Има такъв народ“ (ПИТН)
1. По традиция и политическа логика Председателят на парламента се предлага от най-голямата политическа сила, в случая ГЕРБ.
2. Тъй като всички в парламента са срещу ГЕРБ, то е логично кандидатурата им да бъде отхвърлена.
3. Тогава става логично ПИТН да предложи председател на 45-ото НС; за да бъде избран обаче, са необходими гласовете на ГЕРБ или на БСП, или на ДПС.
4. ПИТН обаче не иска подкрепа от партиите на статуквото дори за председател на парламента; ако все пак реши да я поиска – вече е в съглашателство, според собствените им думи.
5. Парламент без председател означава и парламент без правилник и без парламентарни групи.
6. Ако няма конституирани парламентарни групи, няма на кого Президентът да даде мандат за съставяне на правителство.
7. Ако няма председател, няма и дневен ред, няма и пред кого да подаде оставка премиерът Борисов
8. Това разбира се води към конституционна криза, при която Борисов си остава премиер
9. Този риск се управлява, като се приеме, че депутатите се заклеват от Мика Зайкова, а парламентът продължава да действа стария правилник.
10. Обаче, преди да се отиде на нови избори, което е желанието на ПИТН (и май на никой друг от сегашния парламент), трябва да се променят изборните закони (всички са го обещали), за което трябва да има заседания, които да се водят от някого. Интересното предстои.
*Параграф 22 е парадоксална ситуация, от която индивидът не може да излезе поради противоречащи си правила. Тези парадокси често са резултат от правила, наредби или процедури, на които индивидът е предмет, но няма никакъв контрол, защото да се бориш с правилата означава да ги приемеш.
**От ФБ профила на Васил Гарнизов, антрополог и политолог, доктор по филология, преподавател в НБУ. Заглавието е на редакцията
