Eвропейския радиоинтерферометър LOFAR е открил чрез снимки с уникална точност десетки хиляди галактики, формиращи звезди в тъй наречената „млада“ Вселена, предаде Франс прес.
Става дума за десетата партида данни на споменатата паневропейска мрежа, включваща около 70 хиляди антени, разпределени в 10 страни от Стария континент. Те проследяват частиците, движещи се със скорост, близка до светлинната. Те биват ускорявани вследствие на различни феномени като избухването на звезди, сблъсък на галактични купове или при дейността на черните дупки. Обектите се намират на разстояния и на възраст, когато Вселената е била още млада – само на 1 милиард години. А сега нейната възраст възлиза на 13,8 милиарда години – уточнява БТА.
„Научната сърцевина на проекта е изучаването на формирането на галактиките и функционирането на черните дупки и техният център“, изтъква астрономът Сирил Тас от Парижката обсерватория. Той е автор на 14-те изследвания , посветени на безпрецедентната палитра от данни, предоставени от LOFAR и публикувани в сп. „Астрономи енд Астрофизикс“.
Телескопът се е съсредоточил върху широко поле на северния небосвод с времена на експозиция 10 пъти по-дълги от тези, които му позволиха да оформи първата космическа карта през 2019 година.
„Резултатите са много по-прецизни. Това е като снимане с фотоапарат в тъмни условия – колкото е по-дълго време трае експозицията, толкова по-различими стават предметите“, пояснява Сирил Тас.
Около 3 милиарда години след Големия взрив се е получил истински фойерверк с пик от формиране на звезди и черни дупки в младите галактики. LOFAR наблюдава процесите косвено, като отчита космическото излъчване. Това е енергията, излъчвана от галактиката, която е ускорена от свръхновите звезди – светилата които избухват, умирайки.
„Когато една галактика образува звезди, много от тях експлодират едновременно. Това ускорява високоенергийните частици и галактиките започват да излъчват сияние в онези радиочестоти, които се следят от LOFAR“, обяснява астрономът.
Тези данни, съчетани с други средства за наблюдение на небето – оптични, в рентгеновия или инфрачервения спектър, позволяват по-добре да се осмисли еволюцията на Вселената.
