Ден преди да отпразнува своя рожден ден на 4 април, почина големият майстор на фотографското изкуство Александър Сертев.
Фотограф, художник, пътешественик, изключителен ерудит и страстен почитател на документа, Александър Сертев оставя след себе си ярка диря на българската културна история.
Мнозина не знаят, че той е и авторът на най-известния плакат на Международния балетен конкурс във Варна.
„Годината е 1965, Държавната комисия на СБХ (тогава художествен съвет) възлага на мен и съпругата ми Ралица Станоева да направим проект за плакат за Втория балетен конкурс – Варна. По това време работата се възлагаше задължително от този художествен съвет (одобряваше се или не, възложителят имаше правото и задължението да присъства при докладването на проекта, да се съобрази изцяло с решението на комисията и нищо повече).
Вече бяхме редовни членове на СБХ- иначе нямаше да получим работата
Направихме проекта на базата на една фотография от един английски албум. Балерината на лондонския кралски балет Алисия Маркова получи нова физиономия. Раздвижих фигурата на балерината и в следващите конкурси този плакат беше преиздаван не помня колко пъти. Колкото до авторските ми права, те бяха многократно неспазвани. Плакатът се отпечатваше на четири отделни езика, шрифтът трябваше да бъде неизменно един, но съавторите, често неизвестни самодейци, го направиха неузнаваем. Едновременно за всеки пореден конкурс изработвахме грамоти, задължително отпечатвани с шрифт от плаката, една канчилареска на големия майстор на шрифта, немецът Херман Цапфт.
След решението на журито на конкурса, посред нощна доба надписвахме имената на наградените и всичко останало
Съседите на домакините, при които живеехме в дните на конкурса, първи научаваха за справедливите решения. Безжичният телеграф работеше безупречно, защото варненци искрено се вълнуваха от великолепните спектакли на този конкурс. Е, не липсваха и гафове, напротив. Един тогавашен министър на културата, Петър Вутов се изцепи и рече: „Сред нас е великата Галина Уланова!“. Да, но сред тях беше и още по-великата Алисия Алонсо, ярък представител на кубинската балетна школа, балет на жизнени, искрящи от енергия и радост танцьори. Нещо напълно различно от класическия руски балет, консервативен и непроменян в десетилетията“ – разказа самият А. Сертев пред БНТ преди 3 години.
Миналата година, макар и в пандемична ситуация, фотографът откри и за съжаление, последната си изложба „Да спреш времето“. Уви, по ирония на съдбата, времето спря безвъзвратно за Александър Сертев.
Поклон пред паметта му.
