Висш командир от Гестапо, отговорен за депортирането на десетки хиляди евреи, е бил защитен от властите в САЩ и Германия след Втората световна война и по-късно се е присъединил към външната разузнавателна служба на Западна Германия. Това показват новооткрити данни, за които разказва „Ню Йорк таймс“.
До края на войната висшият офицер в СС Франц Йозеф Хюбер ръководи една от най-големите секции на Гестапо, простираща се из Австрия и с участие в акции на изток. Във Виена неговото звено работи в тясно сътрудничество с Адолф Айхман по депортирането в концентрационни лагери на хиляди хора. В крайна сметка Айхман е екзекутиран за ролята си в координиране на убийствата на милиони евреи. Но Хюбер никога не е трябвало да се крие или да бяга в чужбина, както много други висши командири на Третия райх след края на войната.
Той прекарва последните десетилетия от живота си в родния си град Мюнхен със семейството си, под собственото си име. И обяснението за този странен имунитет изглежда се крие в неговата роля като шпионин в ерата на Студената война. Документите на американското разузнаване показват, че е имало силен интерес да се използва военновременната мрежа на Хюбер, за да се вербуват агенти в съветския блок, дори когато Австрия се стреми да го съди за военни престъпления.
„Въпреки че по никакъв начин не сме наясно с опасностите, свързани с играта с генерал от Гестапо“, се казва в бележка на ЦРУ от 1953 г., „ние също вярваме, въз основа на информацията, с която разполагаме, че Хюбер може да бъде изгодно използван“. Ново разкритите американски и германски разузнавателни данни разкриват, че и двете страни са положили усилия да скрият ролята му в престъпленията на Третия райх и да му попречат да бъде изправен пред съда. Германската разузнавателна служба, известна с инициалите БНД, назначава Хюбер на пълен работен ден за близо десетилетие, като му дава прикритие, че работи в частен бизнес. Изминават близо 20 години след края на войната, преди шефовете на разузнавателните агенции да решат, че вече не могат да търпят тази връзка. В бележка от декември 1964 г. се предупреждава, че разкриването на тайната ще „осуети усилията на ръководството на службата за изграждане на доверие с федералното правителство и обществеността“.
БНД стига до заключението, че „вече не е възможно“ да задържи Хюбер, за да не би ролята му да „застрашава службата“, и решава да го уволни. Но тъй като бившият нацистки офицер не е излъгал шефовете си за миналото си, „не може да бъде доказана вина“, която да оправдае уволнението му и затова той е изпратен в платен отпуск. Пенсионира се три години по-късно, на 65-годишна възраст, и получава германска пенсия за държавна служба до смъртта си на 73-годишна възраст.
Той умее добре да се адаптира още от началото на кариерата си. През 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, като талантлив млад полицай в Мюнхен, участва в наблюдението на политическите партии, включително нацистите. След като Хитлер пое властта през 1933 г., става ревностен нацист и скоро след това – висша фигура в Гестапо, страховитата тайна полиция на нацистка Германия. Хюбер се възползва от тази възможност и се превръща от дребен следовател в най-успешния лидер на терористичния режим на Гестапо в Австрия.
Към края на войната Хюбер е старши издирван военен престъпник от американското разузнаване. Арестуват го през май 1945 г. Няма налични данни за взаимодействията му с американското военно разузнаване през двете години, в които е бил в ареста, но през май 1947 г., въпреки изобилните противоречиви доказателства, американски следовател пише, че Хюбер е „справедлив, фактически безпристрастен полицай, който е извършил полицейски функции без партийни пристрастия или расови и политически предразсъдъци“. В документа се посочва, че генералът от СС „не е бил привърженик на идеологиите на нацистката партия“ и го нарича „напълно надежден“. Месец по-късно командирът на американския лагер за задържане заявява, че „старанието и сътрудничеството на Хюбер са високо оценени“. Освободен е през март 1948 г.
